му̀швам - първо лице, единствено число, сегашно време му̀шваш - второ лице, единствено число, сегашно време му̀шва - трето лице, единствено число, минало свършено време му̀шваме - първо лице, множествено число, сегашно време му̀швате - второ лице, множествено число, сегашно време му̀шват - трето лице, множествено число, сегашно време му̀швах - първо лице, единствено число, минало несвършено време му̀швахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време му̀швахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време му̀шваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време му̀шваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време му̀швай - второ лице, единствено число, повелително наклонение му̀швайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение му̀шващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие му̀шващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие му̀шващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие му̀шваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие му̀шващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие му̀шващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие му̀шващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие му̀шващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие му̀шващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие му̀швайки - деепричастие му̀швал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие му̀швалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие му̀швалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие му̀швала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие му̀швалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие му̀швало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие му̀швалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие му̀швали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие му̀швалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие му̀шван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие му̀швания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие му̀шваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие му̀швана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие му̀шваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие му̀швано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие му̀шваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие му̀швани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие му̀шваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
МУ̀ШВАМ, -аш, несв.; му̀шна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. -ат, св., прех. 1. Веднъж или няколко пъти слагам, поставям нещо някъде, обикн. в нещо тясно или между други неща; пъхвам. Баба Колевица зави в кърпа къшей хляб и бучка сирене и ги мушна в торбата. Цв. Минков, МЗ, 24. Гърдьо като че не искаше да знае нито колко плаща, нито колко му връщат, мушна кесията в пояса си и тръгна към вратата. Й. Йовков, ЧКГ, 48. Той се намръщи и мушна писмото в джоба си. Ем. Станев, ИК I и II, 172. Пенка се върна от училище радостна, .. Мушна чантата си в долапчето и припна на двора. П. Бобев, ГЕ, 118. Тя изтръпна, но свари незабелязано да мушне нещо под кревата. Г. Стаматов, Разк. II, 50. Той палваше виделцето и го мушваше под печката, за да не ни пречи светлината. Кр. Григоров, Н, 196.Виж повече2. Веднъж или няколко пъти пъхам, забождам, забучвам нещо тънко или остро в друго нещо или между други неща. Наниза на бялата си шия пендарите, които бе получила от майка си, сложи и една потъмняла сребърна гривна. Накрая мушна и едно червено мушкато над ухото си и собата грейна. К. Калчев, ПИЖ, 99. Прекара двата пръста по голото си теме. А молива мушна зад ухото, където обикновено слагаше цигарата си. П. Михайлов, МП, 38. Тя се приближи до него, облегна се на рамото му и мушна пръсти в къдравата му коса. Д. Калфов, Избр. разк., 384. На едно място погледът му се спря на нещо голямо: пушка. Един миг то стоя като вцепенено, после грабна пушката, мушна я под мишницата си и избяга в гората. Й. Йовков, СЛ, 133. Писмата обикновено бяха къси .. Старецът знаеше това и нарочно се бавеше, преди да мушне влажния си пръст в ъгълчето на плика. Л. Михайлова, Ж, 126. Полека мушнах ръка в джоба на престилката си и напипах писмото. Л. Александрова, ИЕЩ, 284.
3. Веднъж или няколко пъти провирам, промушвам нещо, правя нещо да мине през някаква дупка или между други неща; пъхвам. Детето избра две круши и ги мушна през една дупка. А. Каралийчев, ЛС, 39. Иван бръкна в джоба на широкия си панталон и извади две сгънати листчета. — Тази заран пак намерих две —.. —мушнали ги под вратата. Д. Димов, ЖС, 10. Мушнах си главата през прозореца.
4. Веднъж или няколко пъти бода, пробождам, пронизвам някого или нещо с островръх предмет, забивам, забождам островръх предмет в някого или нещо; промушвам. Полковникът измъкнал сабята да го мушне в корема, но не сполучил и му мушнал отзад панталоните. Ив. Вазов, Д, 13. Краличът в борбата беше случайно докопал ножа му и го мушнал в гърлото му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 23. — Кама ще ми вади, мръсник с мръсникът му! .. — Божичко, Коста, да те мушне, проклетникът му! Τ. Караславов, СИ, 87-89. — Той коли всички прасета в село .. Кривоглед е, а знае къде да мушне с ножа. К. Калчев, ПИЖ, 12. — Ще те мушна с шиша и ще ти изкарам душата. Й. Йовков, ЖС, 98.
5. Веднъж или няколко пъти грубо, силно натискам с островръх предмет някого или нещо, обикн. за да причиня болка; ръчвам, бодвам. Иван пиеше наздравица за свекъра и свекървата, .., пи и за новия началник на гарата, като мушна с лакът Лозана в хълбока и лукаво намигна. М. Марчевски, П, 194. — Татко бе — .., — мога ли да си поиграя с него [телето]? — Може, разбира се. Само внимавай, да не те мушне. П. Незнакомов, МА, 8. — Като че дявол влезе под кожата му, взе да се лъчи, да се губи, а когато е между козите, таз мушне, оназ удари. Й. Йовков, СЛ, 101. Стефан мушна с остена двата вола и тръгнаха към селото. К. Калчев, ЖП, 71. — Назад! — извика Радоил, мушна жестоко коня си и препусна към тях. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 76.
6. Безцеремонно доближавам, приближавам нещо непосредствено до лицето на някого; въвирам. Аз, знаеш, не съм прост, ставам веднага, вземам мускала и го мушвам под носа ѝ. Ал. Константинов, БГ, 22. — Ти, момче, войник бил ли си? Не? .. И, за да даде по-осезателен израз на своите чувства, стисна зъби и мушна пестник почти под носа му. Ст. Чилингиров, ХНН, 64. Нада и Камен се втурват да им целуват ръце. Луша гордо мушва ръка под носовете им. Д. Немиров, В, 94. мушвам се, мушна се I. Страд. от мушвам. II. Възвр. от мушвам (в 4 и 5 знач.). — Нож търся! — избухна той изведнаж. — Защо ти е? — Искам да се мушна в сърцето! А. Каралийчев, ЛС, 60. III. Взаим. от мушвам (в 4 и 5 знач.).
МУ̀ШВА МЕ несв.; му̀шне ме св., непрех. Веднъж или няколко пъти, изведнъж изпитвам остра, пронизваща болка. Ту кръстът го заболяваше, ту го мушнеше в лявата плешка, ту раменете му като да изтръпваха. Кр. Григоров, Н, 120.
МУ̀ШВАМ СЕ несв.; му̀шна се св., непрех. Изведнъж, набързо или потайно, скришом влизам, вмъквам се някъде или минавам, промъквам се през нещо; пъхвам се. Еньо тичешком напусна страшното място и се мушна в гората. Елин Пелин, Съч. III, 158. Той следеше лалугерите, които бързо-бързо бягаха, .., след туй отведнаж се мушваха в дупките си. Й. Йовков, АМГ, 207. Хрумна ми да се мушна из навалицата, за да се скрия. Ив. Вазов, Съч. VII, 152. Други пък се връщаха, кацаха върху покрива, пълзяха надолу и се мушваха през вратичката в жилището си. Кр. Григоров, Р, 44. Момчето смутено свежда поглед и се мушва между децата. Т. Влайков, Пр I, 275.