ръ̀гвам - първо лице, единствено число, сегашно време ръ̀гваш - второ лице, единствено число, сегашно време ръ̀гва - трето лице, единствено число, минало свършено време ръ̀гваме - първо лице, множествено число, сегашно време ръ̀гвате - второ лице, множествено число, сегашно време ръ̀гват - трето лице, множествено число, сегашно време ръ̀гвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време ръ̀гвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ръ̀гвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ръ̀гваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ръ̀гваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ръ̀гвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение ръ̀гвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ръ̀гващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ръ̀гващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ръ̀гващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ръ̀гваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ръ̀гващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ръ̀гващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ръ̀гващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ръ̀гващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ръ̀гващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ръ̀гвайки - деепричастие ръ̀гвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ръ̀гвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ръ̀гвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ръ̀гвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ръ̀гвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ръ̀гвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ръ̀гвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ръ̀гвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ръ̀гвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ръ̀гван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ръ̀гвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ръ̀гваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ръ̀гвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ръ̀гваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ръ̀гвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ръ̀гваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ръ̀гвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ръ̀гваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; ръ̀гна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. ръ̀гнат, св., прех. 1. Веднъж или няколко пъти грубо, силно натискам някого или нещо с остър предмет или с лакът, обикн. за да причиня болка; мушвам, ръчвам. Маса заломоти нещо на своя си език, но жандармеристът с побелелите мустаци го ръгна с дулото в корема: — Млъквай, невернико! Т. Балова, ВП (превод) [еа]. — Хей, заплес, къде се губиш? — извиках му аз. Савата ме погледна навъсен и отвърна: — Ти си заплес! Тогава го ръгнах в ребрата. П. Стъпов, ЧОТ, 35. Баровеца го ръгна незлобно в корема, за да го прекъсне, и каза: — Слушай бе, свиньо! Пак ти повтарям! Запиши ме сто пъти, но не смей да ме закачаш! Е. Кузманов, ЧДБ, 62. Борчо Цеков се червеше и потеше, като слушаше думите ѝ .. Искаше да я ръгне с лакът, но тя беше през един човек. Ст. Даскалов, ЕС, 327.Виж повече2. Веднъж или няколко пъти пробождам, пронизвам някого или нещо с островръх предмет; мушвам. Разсърденият Голос изтегля сабята да промуши Драка; но преди да го ръгне, Драко пада като сноп, мъртъв и неподвижен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 102. Йона рипна към прозорчето, ала Иван бе изтеглил нож. Ръгна я в гърба и острото желязо хлътна до дръжката в меката плът. А. Христофоров, А, 353. Змай Лакомия не разбра как тъй изведнъж на зида изскочи тоя рогат дявол, та най-напред се стъписа. Ала после решително се хвърли напред да го ръгне с копието си. А. Дончев, СВС, 650. И като измъкна изпод дрехата си един меч, впусна ся връз евреина Аврама, ръгна го в гърдите. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 201. Ръгнала го [кравата] с роговете у коремо, се му извадила цревата [червата] и вуко [вълкът] умрел. Нар. прик., СбНУ X, 158.
3. Веднъж или няколко пъти натискам, притискам, забивам грубо, силно остър предмет или лакът в някого или нещо. Ръгна пищова си в ребрата ми и посегна към колана ми да измъкне моя. В. Лаптев, ВЖ (превод) [еа]. Ръгнах дулото в корема му и натиснах спусъка. Л. Живин и др., АЕ (превод) [еа].
4. Веднъж или няколко пъти забивам, забождам с рязък удар островръх предмет в някого или нещо. „Дай ми меча си, Рааг“, викам му аз. И после, преди да успеят да ме спрат, ръгвам меча в корема на великана. Да беше видял само какво стана. Кръв шурти навсякъде! Ст. Йотов, ЛДК I (превод) [еа]. — Всички ще разберете какво се чувства, когато ти ръгнат нож в тялото .. Само почакайте, докато се разсъмне! В. Радков, Избр. пр VІII (превод) [еа]. Дребосъка ръгна ножа си в крака на нападателя и отново се отдръпна. Онзи изрева и се втурна да го преследва. В. Лаптев, ИХО (превод) [еа].
5. Диал. Пъхвам, тиквам, турвам. Ръгнах го в пазуха. Н. Геров, РБЯ V, 93. Енинците, за които някои смятат, че имат родопски произход, .., пък говорят напевно и якат („къдя бя?“, „ела бя“, „Ваньо бя“, „ръгна ли на боба чушка?“). Чудомир, Съч. III [еа]. Еден привечер ръгне под поясо на гол корем еден нож и пошел накъде гората. Нар. прик., СбНУ XL, 382.
6. Непрех. Диал. Тръгвам, поемам. Такъв си е Кара Кольо, .. не дава и на другите козари да ходят из пожарището .., а един ден се опитал и Деча Буйната да спре. — Къдя, къдяяяаа! Къдя си ръгнал като кьорав — провикнал се от могилите, като го видял, че наваля със стадото си нататък. Чудомир, Избр. пр, 22. — Ама ти вярно си момиче, мари! — възкликнал Стоедин, сякаш чак сега се смаял истински. — Защо си ръгнала самичка из гората? Ами ако те бяха зверове изяли? Н. Русев, ПС [еа]. П е т е л к о в: — Че тя като е ръгнала по света без мъж, мен пита ли ме трябва ли ми жена, не ми ли трябва… и имам ли пари за слугиня. Ст. Л. Костов, М, 75. Грабна главнята, ръгна из махлата. — Палич. Гатанка, СбНУ XV, 14. Подириа го [пъдаря] керкезете, ръгнаа из царевиците, не могоа да го найдат. Нар. прик., СбНУ XLIV, 514.
7. Непрех. Диал. Хуквам, припвам. Стоян гръмне .., та убие началника. Па повтори, та още двама — един войник ранил и един полицай. Те сички като ръгнат, та надолу. БНТв ХІ1, 67. Оно дошло една дива жена. Он ръгне да бега от неа, она — от него. Нар. прик., СбНУ XLI, 432. Грозю са люто разгневи, / извади ножче от пояс, / Мата в сърцето прободе, / Мата си тръпна ръгнала, / хем тича Мата, хем вика. Нар. пес., СбВСт, 787.
8. Непрех. Диал. Със следв. изр. със съюз д а. Заемам се да правя нещо; тръгвам. Андрея, малкият син на Сарсака, .., е препасал патрондаш, забрал е просяците и е ръгнал да оправя света. Ц. Лачева, СА, 34. — Не си седнеш на парцалите, не се уловиш на работа, ами си ръгнал да слугуваш на този хайдутин Йончоолу! Ти ще оправяш света! На кого се чатна такъв политиканин? В. Нешков, Н, 342. ръгвам се, ръгна се I. Страд. от ръгвам в 1-5 знач. II. Възвр. и взаим. от ръгвам в 1 и 2 знач. — Този мъж — той се ръгна с пръст в гърдите — нямаше време да покаже на бялата жена къде ѝ е мястото, но следващият, Капитана, ще направи това — каза той, като се захили на собствената си шега. П. Гьорева, А (превод) [еа]. Да се прости със земния живот, / с кинжал като се ръгне. Д. Подвързачов, Б, 60.
РЪ̀ГВАМ СЕ несв.; ръ̀гна се св., непрех. Диал. 1. Влизам бързо, стремително някъде; намъквам се. Превърза го [магарето] отвън за вишнята, потупа го по шията, .. и като си обърса редките мустаци с ръкава, ръгна се в дюкяна .. Само Рачко кръчмарят беше там. Чудомир, Съч. ІІ, 153. Речем да ти платим и тръгнем по пато, / изпречи се кръчма… / Постоим, погледам, / ръгнем се унетре [вътре]! В. Вълчев, ХП [еа]. Само сегиз-тогиз задрямал колар се сепваше по шосето и викаше на кравите: — Уу, ще се ръгнете в хендека. РД, 1950, бр. 121, 2.
2. Мушвам се, пъхвам се. Това е чорбаджи Вечо изедникът .. Той пък се е уплашил, проклетникът, да го не повикат на страшния съд сиромасите и се е ръгнал девет педи под земята. Н. Хайтов, ПП, 20-21.