ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: вълшѐбник - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

вълшѐбник - единствено число, нечленувано
вълшѐбника - единствено число, членувано - непълен член
вълшѐбникът - единствено число, членувано - пълен член
вълшѐбници - множествено число, нечленувано
вълшѐбниците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 маг (поет.) - вълшебник - магьосник - чудотворец (книж.) - чудодеец (книж.)
2 вълшебник (прен.) - магьосник (прен.) - чаровник - чародей (книж.) - омайник (поет.)

Резултати от: Речник на българския език

ВЪЛШЀБНИК, мн. -ци, м. Според народните вярвания — човек, който притежава свръхестествени способности да въздейства на природата, на хората, да върши чудеса; магьосник.

Виж повече