магьо̀сник - единствено число, нечленувано магьо̀сника - единствено число, членувано - непълен член магьо̀сникът - единствено число, членувано - пълен член магьо̀сници - множествено число, нечленувано магьо̀сниците - множествено число, членувано
МАГЬО̀СНИК, мн. -ци, м. 1. Според народните вярвания — човек, който притежава свръхестествени способности да въздейства на природата или човека, да върши чудеса; вълшебник, чародей, маг.