Основна форма: чудотво̀рец - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

чудотво̀рец - единствено число, нечленувано
чудотво̀реца - единствено число, членувано - непълен член
чудотво̀рецът - единствено число, членувано - пълен член
чудотво̀рци - множествено число, нечленувано
чудотво̀рците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 маг (поет.) - вълшебник - магьосник - чудотворец (книж.) - чудодеец (книж.)

Резултати от: Речник на българския език

чудотвòрец, мн. -рци, м. Епитет на светия, който прави чудеса.

Виж повече