двулѝк - единствено число, мъжки род, нечленувано двулѝкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член двулѝкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член двулѝка - единствено число, женски род, нечленувано двулѝката - единствено число, женски род, членувано двулѝко - единствено число, среден род, нечленувано двулѝкото - единствено число, среден род, членувано двулѝки - множествено число, нечленувано двулѝките - множествено число, членувано
1 неискрен - лицемерен - лицемерски - двуличен - двулик - притворен (книж.) - йезуитски (прен.) - тартюфски (книж.) - фарисейски (книж.)
ДВУЛЍК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има две различни същности; двойствен.
Фламандец по рождение и произход, валонец, ще рече, французин по дух и език, той наистина беше двуликият поет на тая двуглава раса с едно сърце. Н. Лилиев, Съч III, 216. Двуликата природа на твореца се е изявила ярко в неговата интимна лирика.Виж повече2. Двуличен. Той е хитър и двулик човек, затова не му се доверявай.
3. Рядко. Двулицев. Двулика завеса се спускаше от самия таван на стаята и я разделяше на две: кабинет и спалня.