двулѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано двулѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член двулѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член двулѝчна - единствено число, женски род, нечленувано двулѝчната - единствено число, женски род, членувано двулѝчно - единствено число, среден род, нечленувано двулѝчното - единствено число, среден род, членувано двулѝчни - множествено число, нечленувано двулѝчните - множествено число, членувано
1 неискрен - лицемерен - лицемерски - двуличен - двулик - притворен (книж.) - йезуитски (прен.) - тартюфски (книж.) - фарисейски (книж.)
ДВУЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който проявява неискреност, лицемерие; лицемерен.
Роза се усмихна: — Каза, че сте най-добрият ветроходец в страната, но сте и двуличен и да се пазя от вас. П. Льочев, ПБП, 37. Но според мене откровените грешници са по-малко опасни и по-малко лоши от двуличните праведници. А. Гуляшки, ЗР, 196. Двулични хора.Виж повече2. Който съдържа неискреност, лицемерие. — Та вие трябва да имате определено становище по тия въпроси. Той често се дразнеше от неопределеното и дори малко двулично поведение на брата си. В. Геновска, СГ, 248. Водя двулична политика. Δ Играя двулична роля.