двулѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано двулѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член двулѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член двулѝчна - единствено число, женски род, нечленувано двулѝчната - единствено число, женски род, членувано двулѝчно - единствено число, среден род, нечленувано двулѝчното - единствено число, среден род, членувано двулѝчни - множествено число, нечленувано двулѝчните - множествено число, членувано
1 неискрен - лицемерен - лицемерски - двуличен - двулик - притворен (книж.) - йезуитски (прен.) - тартюфски (книж.) - фарисейски (книж.)
ДВУЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който проявява неискреност, лицемерие; лицемерен.