Основна форма: неѝскрен - Прилагателно

Форми:

неѝскрен - единствено число, мъжки род, нечленувано
неѝскрения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
неѝскреният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
неѝскрена - единствено число, женски род, нечленувано
неѝскрената - единствено число, женски род, членувано
неѝскрено - единствено число, среден род, нечленувано
неѝскреното - единствено число, среден род, членувано
неѝскрени - множествено число, нечленувано
неѝскрените - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 неискрен - нечестен - неоткровен
2 неискрен - лицемерен - лицемерски - двуличен - двулик - притворен (книж.) - йезуитски (прен.) - тартюфски (книж.) - фарисейски (книж.)
3 фалшив (книж.) - изкуствен - неестествен - неискрен - престорен - пресилен

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 неискрен - искрен

Резултати от: Речник на българския език

НЕЍСКРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не проявява искреност, който крие действителните си мисли, чувства и преживявания; лицемерен, неоткровен, престорен, фалшив.

Неискрен човек не може да се държи едновременно и сърдечно, и дръзко. Х. Русев, ПЗ, 230. Свободата, истината, .. прогресът са били тежко потискани. Това е изменяло истинското поведение на личността. Тя е прибягвала до хитрост, ставала е неискрена и фалшива. Пр, 1953, кн. 1, 35. Не знаех какво да му [на Максим] отвърна. Не можех да му кажа да тръгнем пак — щях да бъда неискрен, защото ми се струваше не по силите да поема отново тоя адски път. П. Славински, ПЩ, 205.

2. За мисли, чувства и др. — който не съответствува на действителното, същинското настроение, преживяване, мисъл и под.; лицемерен, неоткровен, престорен, фалшив. Той говори за съвсем безразлични неща, опита да бъде весел, но тя го следеше изтръпнала и виждаше, че смехът му е пресилен и думите — неискрени. Г. Райчев, Избр. съч. II, 162. Това беше за Матей Матов ново откритие, предизвикано от нейната внимателност, от грижите за жена му, които друг път той отхвърляше като неискрени и престъпни, но които сега бяха очевидно непристорени, трогателни и топли. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 388.

Виж повече