дотеглѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * дотеглѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член дотеглѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член дотеглѝва - единствено число, женски род, нечленувано дотеглѝвата - единствено число, женски род, членувано дотеглѝво - единствено число, среден род, нечленувано дотеглѝвото - единствено число, среден род, членувано дотеглѝви - множествено число, нечленувано дотеглѝвите - множествено число, членувано
ДОТЕГЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който дотяга, причинява досада, отегчава; досаден.
А денят беше дълъг и дотеглив. Матейчо занервничи, погледна към слънцето: — Ей, кога пусто ще се мръкне. В. Нешков, Н, 352. Пътем подпитвам какви са успехите на бригадата през миналата година и сега какви награди е получила,.. Най-дотегливите въпроси за истински трудовите хора. В. Ченков, ЗХ, 11. Приветливата бабичка ми служи за чичероне и непрестанно ми бъбри нещо за миналото на черквата, минало, за което тя е чула от някого, малко дотеглива с бъбренето си, но трогателна със своето благочестиво простодушие. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 178. Ако не си видял ходжата с гугла, ела утре на чаршията да видиш! — тихо добави той, засмя се, но смехът му секна изведнъж и в стаята настъпи дотеглива тишина. Н. Хайтов, ШГ, 274.Виж повече