дотеглѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * дотеглѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член дотеглѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член дотеглѝва - единствено число, женски род, нечленувано дотеглѝвата - единствено число, женски род, членувано дотеглѝво - единствено число, среден род, нечленувано дотеглѝвото - единствено число, среден род, членувано дотеглѝви - множествено число, нечленувано дотеглѝвите - множествено число, членувано
ДОТЕГЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който дотяга, причинява досада, отегчава; досаден.