доса̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано доса̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член доса̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член доса̀дна - единствено число, женски род, нечленувано доса̀дната - единствено число, женски род, членувано доса̀дно - единствено число, среден род, нечленувано доса̀дното - единствено число, среден род, членувано доса̀дни - множествено число, нечленувано доса̀дните - множествено число, членувано
1 делничен - монотонен - еднообразен - безинтересен - отегчителен - скучен - прозаичен (прен.) - сив (прен.) - всекидневен - досаден 2 отегчителен - скучен - досаден - тягостен - дотеглив (разг.) - досадлив (разг.)3 нахален - досаден - натрапчив - натрапничав - натраплив
ДОСА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който предизвиква досада; отегчителен, дотеглив, неприятен. —
Тотке, много бъбриш, досадна си. Мене ми е мъчно за Дойчина, а ти си седнала да ми баеш на главата! К. Петканов, ЗлЗ, 102. Не желая да се натрапвам там, дето не ме желаят.. Аз знам по себе си колко са досадни нежеланите гости. Ив. Вазов, ПЕМ, 27. Кацналата върху носа ми муха ставаше все по-досадна, но аз стисках зъби, търпях и не мърдах. Г. Белев, ПЕМ, 102. Ани седеше до прозореца и гледаше към улицата. „Какъв досаден сняг! — мислеше си тя. — Няма ли най-после да спре?“ Й. Стоянов, ПД, 87. В кабинета на частния секретар чакаха за свиждане и други лица .. Всички пазеха тежко, досадно мълчание. Д. Ангелов, ЖС, 107. Досаден въпрос. Досадна грешка.See moreДОСАДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от досадя̀ като прил. Който изпитва досада, отегчение. — Ами, ако ме напусне Хрельо... тъй, дали няма някакси да ми попречи на работата? — Не зная, ти знаеш по-добре, — каза досадена мама и понечи към къщи. Ст. Чилингиров, ХНН, 113. — Иди при люлека — прошепна Ангелина уж досадена, после тихо отвори вратата на наведената към дола градинка и се изгуби под сенките. А. Страшимиров, ЕД, 34.