натра̀пчив - единствено число, мъжки род, нечленувано * натра̀пчивия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член натра̀пчивият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член натра̀пчива - единствено число, женски род, нечленувано натра̀пчивата - единствено число, женски род, членувано натра̀пчиво - единствено число, среден род, нечленувано натра̀пчивото - единствено число, среден род, членувано натра̀пчиви - множествено число, нечленувано натра̀пчивите - множествено число, членувано
НАТРА̀ПЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който се натрапва, който има склонност да се натрапва; нахален, натраплив, натрапничав.