моното̀нен - единствено число, мъжки род, нечленувано моното̀нния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член моното̀нният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член моното̀нна - единствено число, женски род, нечленувано моното̀нната - единствено число, женски род, членувано моното̀нно - единствено число, среден род, нечленувано моното̀нното - единствено число, среден род, членувано моното̀нни - множествено число, нечленувано моното̀нните - множествено число, членувано
1 делничен - монотонен - еднообразен - безинтересен - отегчителен - скучен - прозаичен (прен.) - сив (прен.) - всекидневен - досаден 2 еднозвучен - монотонен - еднотонен
See more
МОНОТО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който звучи с един и същ тон, интонация, звук, шум и под.; еднообразен, еднозвучен, еднотонен.