разнозву̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано разнозву̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разнозву̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разнозву̀чна - единствено число, женски род, нечленувано разнозву̀чната - единствено число, женски род, членувано разнозву̀чно - единствено число, среден род, нечленувано разнозву̀чното - единствено число, среден род, членувано разнозву̀чни - множествено число, нечленувано разнозву̀чните - множествено число, членувано
РАЗНОЗВУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Само мн. За песни, мелодии, смехове и под. — които звучат различно, различават се по звучене. Противоп. еднозвучен.