разнозву̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано разнозву̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разнозву̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разнозву̀чна - единствено число, женски род, нечленувано разнозву̀чната - единствено число, женски род, членувано разнозву̀чно - единствено число, среден род, нечленувано разнозву̀чното - единствено число, среден род, членувано разнозву̀чни - множествено число, нечленувано разнозву̀чните - множествено число, членувано
РАЗНОЗВУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Само мн. За песни, мелодии, смехове и под. — които звучат различно, различават се по звучене. Противоп. еднозвучен.
По дърветата започнаха да чуруликат хиляди пъстрокрили птички. Те сякаш поздравяваха със своите разнозвучни и весели песни свежата зора. Т. Нейков, ЗДК (превод) [еа]. Той вече не се смееше, но му се струваше, че из ъглите на кабинета му извират непрекъснато разнозвучни смехове. Ст. Даскалов, ЕС, 230. От отворените прозорци на съседните къщи долитаха разнозвучни мелодии. // Само мн. За музикални инструменти, камбани и др. — които издават различни звуци, мелодии, имат различно звучене. Зад нас гръмна една камбана .. Аз .. спрях се като замаян .. И си помислих, че и у нас приглашават благочестивите християни на молитва с разнозвучни камбани. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 48. Оркестър от разнозвучни инструменти.See more2. Който се променя по звучене във времето, звучи с различна височина, тонове и под. Противоп. еднозвучен, монотонен. Носи се кашлица разнозвучна — ту дебела, дрезгава, ту тънка, писклива, или мелодична като оплакване, или хриплива. Ст, 1970, бр. 1262, 3. Напуснали „Орта-уюн“, празнуващите биват привлечени от разнозвучните крясъци на друг прочут актьор. Хр. Бръзицов, НЦ, 36. Децата застанаха в полукръг, а голямото момче, което ги водеше, стъпи върху подиума с цветята. Каза им нещо тихичко, децата в хор го повториха. Момчето надигна разнозвучния си глас с хора. Л. Дилов, ДРП [еа]. Разнозвучна музика.