1 еднозвучен - монотонен - еднотонен
ЕДНОТО̀НЕН1, -нна, -нно, мн. — нни, прил. 1. Който тежи един тон; еднотонов. See more
ЕДНОТО̀НЕН1, -нна, -нно, мн. — нни, прил. 1. Който тежи един тон; еднотонов.