ску̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано ску̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ску̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ску̀чна - единствено число, женски род, нечленувано ску̀чната - единствено число, женски род, членувано ску̀чно - единствено число, среден род, нечленувано ску̀чното - единствено число, среден род, членувано ску̀чни - множествено число, нечленувано ску̀чните - множествено число, членувано
1 делничен - монотонен - еднообразен - безинтересен - отегчителен - скучен - прозаичен (прен.) - сив (прен.) - всекидневен - досаден 2 отегчителен - скучен - досаден - тягостен - дотеглив (разг.) - досадлив (разг.)3 незанимателен - безинтересен - неинтересен - скучен
ску̀чен1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. (рус.). 1. Който причинява скука; отегчителен, безинтересен. Признайте, че аз съм един скучен другар. Вазов. Скучен събеседник. Скучна книга. Скучен разговор. 2. Който е изпълнен със скука; монотонен, еднообразен. Дните течаха — еднообразни и скучни. П. Спасов. За да не бъдат скучни часовете в къщи, Ана захвърляше бродериите си, разтваряше сборничето с народни приказки и тихо започваше да му чете. А. Гуляшки.
ску̀чен2,-чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн.