прозаѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано прозаѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член прозаѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член прозаѝчна - единствено число, женски род, нечленувано прозаѝчната - единствено число, женски род, членувано прозаѝчно - единствено число, среден род, нечленувано прозаѝчното - единствено число, среден род, членувано прозаѝчни - множествено число, нечленувано прозаѝчните - множествено число, членувано
1 делничен - монотонен - еднообразен - безинтересен - отегчителен - скучен - прозаичен (прен.) - сив (прен.) - всекидневен - досаден
ПРОЗАЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За художествено литературно произведение — който е в проза, в немерена реч, белетристичен.
Може само да твърдим, че усетът за българска книжевна реч, прозаична и поетична, го е ръководил и в тоя случай. БЕ, 1958, кн. 6, 489-499 [еа]. Захванах се с поръчката, но всъщност стана така, че написах ново произведение, не драматизация на прозаичен текст, а пиеса по мотиви от романа. ЛИК, 2004, кн. 9 [еа].Виж повече2. Който е лишен от образност, емоционалност. Неясното предназначение усилва неусловния прозаичен характер на съчинението и може би способствува в „Характери“ да се наложи образът за свят, спомагащ и за по-откритото възприемане на идеята за култура. Б. Богданов, СЛ [еа].
3. Прен. Който е всекидневен, делничен, обикновен, скучен, еднообразен. Причината за тази крайна мярка е много прозаична — във въпросните региони никой не плаща за потребеното електричество и дълговете вече са станали несъбираеми. БА, 2003, бр. 15676 [еа]. Работохоличката е малко надменна и гледа с недоверие на същества с по-прозаично социално положение от нейното. П, 2004, бр. 30 [еа].