дюдю̀кам - първо лице, единствено число, сегашно време дюдю̀каш - второ лице, единствено число, сегашно време дюдю̀ка - трето лице, единствено число, минало свършено време дюдю̀каме - първо лице, множествено число, сегашно време дюдю̀кате - второ лице, множествено число, сегашно време дюдю̀кат - трето лице, множествено число, сегашно време дюдю̀ках - първо лице, единствено число, минало несвършено време дюдю̀кахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дюдю̀кахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дюдю̀каха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дюдю̀каше - трето лице, единствено число, минало несвършено време дюдю̀кай - второ лице, единствено число, повелително наклонение дюдю̀кайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дюдю̀кащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дюдю̀кащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дюдю̀кащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дюдю̀каща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дюдю̀кащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дюдю̀кащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дюдю̀кащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дюдю̀кащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дюдю̀кащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дюдю̀кайки - деепричастие дюдю̀кал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дюдю̀калия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дюдю̀калият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дюдю̀кала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дюдю̀калата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дюдю̀кало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дюдю̀калото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дюдю̀кали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие дюдю̀калите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ДЮДЮ̀КАМ, -аш,
несв., непрех. 1. Със свиркане или с викове дю-дю, у-у-у изразявам неодобрението си от някого или нещо. Турци и цигани се трупаха от двете страни на улицата, крещяха, дюдкаха, хвърляха камъни връз комитата. Д. Марчевски, ДВ, 205. По правило до започване на представлението публиката трябваше да почака длъжко. През това време оживлението нарастваше. По-нетърпеливите почваха да дююдкат, отначало несмело, а после оглушително. П. Мирчев, СЗ, 152. До 1891 година българите в града не могат да празнуват „Кирил и Методий“, защото целият площад „Тракия“ се загражда от касапи,.., побойници и бабаити, които замерват празнуващите българи с черва, копита,.., дюдюкат, бият тъпани, за да заглушат молебена и речите. Н. Хайтов, А, 54-55. Този път голът дойде отдясно. По-голямата част от публиката остана притихнала, ала тук-таме свиркаха и дюдюкаха. А. Наковски, БС, 80.Виж повече2. Свиря с уста или на духов инструмент, приличащ на дудук. Запя нисичко:.. Той не можеше да пее, гласът му беше дрезгав. И като видя сам, че нищо не излиза, млъкна, изду бузите си и започна да дюдюка същата песен, като че свиреше на кавал. Й. Йовков, ЧКГ, 43. Започваше [ Заяко] да дюдюка с окарината. Й. Радичков, СР, 91