свѝркам - първо лице, единствено число, сегашно време свѝркаш - второ лице, единствено число, сегашно време свѝрка - трето лице, единствено число, минало свършено време свѝркаме - първо лице, множествено число, сегашно време свѝркате - второ лице, множествено число, сегашно време свѝркат - трето лице, множествено число, сегашно време свѝрках - първо лице, единствено число, минало несвършено време свѝркахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време свѝркахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време свѝркаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време свѝркаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време свѝркай - второ лице, единствено число, повелително наклонение свѝркайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение свѝркащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѝркащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие свѝркащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие свѝркаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѝркащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие свѝркащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѝркащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие свѝркащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѝркащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие свѝркайки - деепричастие свѝркал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие свѝркалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие свѝркалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие свѝркала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие свѝркалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие свѝркало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие свѝркалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие свѝркали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие свѝркалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
СВЍРКАМ, -аш, несв. Разг. 1. Непрех. Свиря с уста или свирка, обикн. не много високо и с прекъсвания.
Няколко деца бяха се покатерили по оградите и свиркаха с уста. П. Стъпов, ГОВ, 22. Встрани от будката, до едно дърво, беше седнал на сандък хаджи Боос, който си свиркаше. Г. Караиванов, ЮМ 1976, 132. А той [дядо Мирьо] се скрива зад украсените с кит върби. Той изчезва зад тях, аз продължавам да вървя към ятото и по негова заръка си свиркам с уста като овчар. Ем. Станев, ЯГ, 60.Виж повече2. Непрех. Свиря с уста, за да дам сигнал или да предупредя някого за нещо. – Кажи какво мога да услужа. – Да. Ти ще седиш на пътя и ако видиш нещо подозрително, ще свиркаш. М. Грубешлиева, ПИУ, 120.
3. Непрех. Разг. Свиря високо с уста, за да изразя неодобрението, възмущението си или възторга си от нещо, което гледам, слушам и под., или да привлека вниманието на някого; подсвирквам, подсвиркам. Този път голът дойде отдясно. По-голямата част от публиката остана притихнала, ала тук-таме свиркаха и дюдюкаха. А. Наковски, БС, 80. Публиката започна да свирка. Аз също се ядосах и се опитах да свирна, като пъхнах двата пръста в устата си, но звук не се получи. Ем. Манов, МПЛ, 25. Момчетата свиркаха и подвикваха на преминаващите момичета.
4. Прех. Като свиря с уста не много високо и с прекъсвания, възпроизвеждам някаква мелодия; свирукам. Весело подвикваше на отпочиналите волове, чукаше с копралята по òка на ралото и си свиркаше хороводни песнички. К. Петканов, ЗлЗ, 150. На следното утро побърза да се облече най-грижливо. „Какво от това?“ – каза си, като безгрижно свиркаше някаква мелодия. М. Вечеров, МБ (превод), 66.
5. Непрех. Прен. Разг. За бял дроб, нос и др. – издавам остър, свистящ звук при дишане; свиря, хриптя. Детето получи пристъп и дробът му мъчително свиркаше. свиркам се страд. от свиркам в 4 знач. свирка се безл. от свиркам в 1 знач. Навън се свирка пронизително.
СВЍРКАМ СИ несв., непрех. Обикн. в пов. Разг. Не обръщам внимание на нещо, не вземам предвид важността на нещо. Въпреки многобройните предупреждения на директора той си свирка и продължава да закъснява. // Давам вид, че нещо не ме засяга, не се отнася до мен. – Колкото и да ти вика, свиркай си и не му обръщай внимание.