свѝря - първо лице, единствено число, сегашно време свѝриш - второ лице, единствено число, сегашно време свѝри - трето лице, единствено число, минало свършено време свѝрим - първо лице, множествено число, сегашно време свѝрите - второ лице, множествено число, сегашно време свѝрят - трето лице, множествено число, сегашно време свѝрих - първо лице, единствено число, минало свършено време свѝрихме - първо лице, множествено число, минало свършено време свѝрихте - второ лице, множествено число, минало свършено време свѝриха - трето лице, множествено число, минало свършено време свѝрех - първо лице, единствено число, минало несвършено време свѝреше - трето лице, единствено число, минало несвършено време свѝрехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време свѝрехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време свѝреха - трето лице, множествено число, минало несвършено време свирѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение свирѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение свѝрещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѝрещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие свѝрещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие свѝреща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѝрещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие свѝрещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѝрещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие свѝрещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие свѝрещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие свѝрейки - деепричастие свѝрил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие свѝрилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие свѝрилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие свѝрила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие свѝрилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие свѝрило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие свѝрилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие свѝрили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие свѝрилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие свѝрел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие свѝрела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие свѝрело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие свѝрели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
- 1. свиря
- - Знаещ ли, попе, да свириш
Виж повече- - Както (каквото) ми свирят, така (това) играя
- - Късмета ми свири на тамбура
- - Моя късмет във върба гола свири
- - На сухо ми свири свирката
- - Празник свиря, делник играя
- - Свири <и> с габрова (габерова) пищялка
- - Свири <и> с габрова свирка
- - Свири с дрянова пищялка
- - Свиря втора цигулка
- - Свиря на еврейска свирка
- - Свиря първа цигулка
- - Стомаха ми свири рамазан
- - Червата ми свирят рамазан
- - Ще свири мачка на дудук
- - Като луд, свиря
- - Свири ми през корема
- - Свири ми цигулката
СВЍРЯ, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Непрех. и прех. С предл. на, с или самост. Изпълнявам музикално произведение, песен, мелодия на някакъв музикален инструмент.
Инженер Горов свиреше на цигулка насаме в стаята си. Бл. Димитрова, ПКС, 49. Едно селянче свиреше с кавал. Аз се запрях срещу него под сянката на листата и се вслушах в ясните и приятни звукове. Ив. Вазов, Съч. XVII, 126. Тоя час там се танцува и се пие под звуците на моряшкия оркестър, който свири танго. Св. Минков, ДА, 45. Говедарчето сложи двете си разперени педи на носа и почна да движи пръсти, все едно че свиреше на невидима свирка. А. Дончев, ВР, 12. Обичам да свиря тази мелодия на пиано. // Непрех. С предл. на и следв. същ. за музикален инструмент. Умея да извършвам това действие на назования от съществителното инструмент. Бистра има всички необходими качества. Говори френски, свири на пиано, от род е. М. Грубешлиева, ПИУ, 35.Виж повече2. Непрех. и прех. За музикален инструмент, радио и под. – издавам2, възпроизвеждам звуци, мелодии. Буйна радост се носи над измъчената, поругана и сиромашка добруджанска равнина. Навсякъде по пътищата пеят каруци, плющят знамена, свирят гайди и гъдулки. А. Каралийчев, ПГ, 175. Радиото свиреше „Синият Дунав“. М. Грубешлиева, ПИУ, 274. Кавал свири на поляна, на поляна, край горица. Xр. Ботев, Съч. 1929, 24.
3. Непрех. С предл. с и същ. уста. Издавам, възпроизвеждам звуци, мелодия, обикн. със свити, закръглени устни и с издишване на въздух. Ние свирихме с уста, викахме, аз надух два пъти ловджийската тръба. Ем. Станев, ЯГ, 46. В другата си ръка той държеше празен кош и в същото време свиреше с уста някак особено, еднообразно, но настойчиво. Й. Йовков, ВАХ, 174-175. Каруцарят току въртеше камшика си над конете, подвикваше и свиреше с уста. К. Калчев, ПИЖ, 84-85.
4. Непрех. За птица, насекомо – издавам еднообразен или висок, писклив звук. Гроздоберът беше на привършване и само тук-таме в някое лозе имаше хора. От храстите свиреха щурци. Д. Димов, Т, 14. Той си представи тъмното поле, един сипей и най-сетне тъмния силует на старата, запустяла воденица, край която тъничко свиреха комари и квакаха жаби. Ем. Станев, ВТВ, 18-19. Отдавна не бях изпитвал такива празнични настроения! Както се обличах пред огледалото, стори ми се, че дроздовете свирят някак по-тържествено, като за истински празник. А. Гуляшки, Избр. пр III, 209.
5. Непрех. За локомотив, параход и др. или военна тръба, сирена – издавам остър, пронизителен звук, обикн. като сигнал за нещо. Ето и пограничната станция, локомотивът вече свири. Виждаме, отляво и отдясно на железния път стича се свят към станцията. Ал. Константинов, БГ 1954, 33. Един влак, който свиреше откъм Сарамбей и спря под селото, усили уплахата. Помислиха, че е турска войска, всичко живо се изпокри. Л. Стоянов, Б, 123. Всеки ден, когато аскерът беше в селото на височината при казармата започваше да свири войнишка тръба. Д. Талев, И, 500. Във фабриката сирената свиреше в седем часа сутринта, вратата се отваряше и ние, двеста жени, влизахме в безпорядък пред надзирателките. В. Николов, ЕЛ (превод), 242.
6. Прех. В съчет. с отбой, сбор, тревога и др. За човек – възпроизвеждам остър, пронизителен звук с военна тръба, рог и др., за да сигнализирам за нещо (отстъпление, събиране на военни части, опасност от въздушно нападение и др.). Тръбачът свири отбой. Веригата се прибра. М. Яворски, ПОББ, 41. Морозов дочу войнишка тръба. Свиреха за сбор. К. Ламбрев, СП, 43. – Тръбачите да свирят тревога. Глашатаи да известят, че забранявам всяко движение по улиците и стъгдите. Никой не може да излезе от града без разрешение лично от мене. Ц. Родев, НЖР, 200. Сто души тръбачи надуха рогове и медни тръби, свиреха и повтаряха призивния боен сигнал на конницата: „Сечи!“. А. Гуляшки, ЗВ, 464. // В съчет. с отбой, сбор, тревога и др. За военна тръба, сирена, рог – издавам остър, пронизителен звук, с който се сигнализира нещо (отстъпление, събиране на военни части, опасност от въздушно нападение и др.). Тръбата свири отбой. Гърмежите пресекнаха. Д. Марчевски, ДВ, 189. Мъже почнаха да излизат от скривалището, макар че сирената още не беше свирила отбой. М. Грубешлиева, ПИУ, 246. В същия миг откъм казармата се чу тръбата, която свиреше сбор. Ст. Дичев, ЗС I, 146. Внезапна свирня, проточена и тревожна, го задържа между клоните. Селската сирена свиреше тревога. Ив. Хаджимарчев, ОК 1982, 186.
7. Прех. и непрех. Прен. За съдия на спортно състезание – отбелязвам нарушение на някого от играчите, като издавам остър, пронизителен звук със свирка. На „ония“ нищо не свири. Само на „нашите“: ту засада, ту нарушение, та един път и тъч ни отне. П. Бобев, ГЮМ, 18. В 30-ата минута на второто полувреме реферът свири дузпа заради това, че Люцканов е бил пипнал топката е ръка. Ст. Янев, ФЧ, 74. Съдията свиреше изцяло в полза на домакините.
8. Непрех. Прен. С предл. през, между, в и др. Поет. За вятър – издавам тихи, еднообразни звуци при досега, преминаването си обикн. през нещо тясно; свистя. През цепнатините и пролуките на дървената камбанария свиреше тихо, едвам доловимо утринният ветрец. Д. Талев, ПК, 47. Тъжно свиреше в комина студеният зимен вятър и все току разклащаше затворените капаци на прозорците. Д. Талев, СК, 65. През нощта времето се развали. Между боровете свиреше вятър. Д. Димов, Т, 398. Прохладният ветрец свиреше във високата трева, въздухът сладко миришеше на пелин и бъз. А. Гуляшки, ЗВ, 81.
9. Непрех. Прен. За изстрелян куршум, снаряд, граната и др. – издавам остър, пронизителен звук при бързото си движение във въздуха; свистя. Когато свирят куршумите, когато вият снарядите, тогава се вижда кой е истински мъж. Е. Каранфилов, Б III, 33-34. В далечината, зад посивялата от снеговалежа река, бухаше тежко далекобойната немска артилерия, снарядите свиреха над предмостието. П. Вежинов, ЗЧР, 163. Кобилата подскачаше, възлестият камшик свиреше във въздуха, люта закана излиташе из зиналата от възмущение уста. А. Гуляшки, МТС, 50.
10. Непрех. Прен. За бял дроб, нос и др. – издавам остър, свистящ звук при дишане; хриптя, свиркам. Той [Кръстю] беше отслабнал, беше се привел, задухата още повече го мъчеше, гърдите му свиреха като пробита гайда. Г. Караславов, ОХ, 388. Ти дремеш, носът почва да свири. Ал. Константинов, Съч., 146. – Ами ако се случи някой старик, непрекъснато да ми кашли и да свири с носа си – тогава? Д. Калфов, Избр. разк., 210. свиря се страд. от свиря (в 1, 2, 6 и 7 знач.).
◊ Както (каквото) ти свирят, така (това) ще играеш. Разг. Постъпвам така, както ми заповядват, както ми нареждат; подчинявам се. – Ще ни карат да се бием! – Каквото ни свирят, това ще играем. Ив. Вазов, Съч. XXV, 187. Свиря на еврейска свирка. Разг. Пренебр. Ръководя се от користни цели, продажен съм. – Болна ли? Не, байно! Махнаха я [учителката], защото свири на еврейска свирка! – обяви кръчмарският син. – Нали ви казах, подкупена е! Ем. Коралов, ДП, 12. Свиря отбой. Отказвам се от намерението си да извърша нещо. Руско-турската война, която той [Бисмарк] очаква да избухне всеки момент, след провала на Цариградската конференция изведнъж започва да се отдалечава. Стъписан от нежелателната развръзка на събитията и осъзнал грешката си, през март 1877 г. той свири отбой. К. Косев, Б, 105-106. Директорът свири отбой за увеличението на заплатите на служителите. Свиря първа цигулка. Играя първостепенна роля в нещо. През декември 1925 г. Обществото на народите, в което страните на Антантата свирят първа цигулка, се произнася по Мосулския въпрос в полза на Англия. П. Парушев, А, 225. Владетелят трябваше да се примири с радославистки кабинет. Просто другите партии не искаха да се обвързват прекалено с водача на либералите. Така Радославов стана министър на вътрешните работи, но държеше да свири първа цигулка. Ив. Илчев, МВ, 35.