жѝлка - единствено число, нечленувано жѝлката - единствено число, членувано жѝлки - множествено число, нечленувано жѝлките - множествено число, членувано
- 1. жилка
- - Една жилка съм
Виж повече- - Каква жилка да пререже
- - Найдох меката жилка
- - Ужилила ме жилка за езика
ЖЍЛКА ж. 1. Тънък кръвоносен съд, който прозира под кожата.
Калофер наистина седеше на белия камък до землянката. Двете сини жилки на слепите му очи като живи пулсираха. М. Марчевски, П, 10. Висок, сух, почти кокалест, той правеше впечатление с тънките сини жилки на ръцете си. Един от учителите му го хвана веднаж за ръката, посочи я на другарите му и каза: – Тия сини жилки и тая бяла кожа са признак на благородство. Те се срещат у малцина хора. Цв. Минков, ТП, 55.Виж повече2. Обикн. мн. Тънки самородни ивици от друг цвят в минерал, дърво и др. Той стоеше пред стълбата – висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Хр. Смирненски, Съч. III, 238. Посред триумфалната улица се виждат още изправени и на един ред пет колони в коринтски стил от бял мрамор със сини жилки. Б. Цветкова и др., ФПБ I (превод), 366. Те също рисуваха мебели за кухни, измисляха столове от пластмаса, покриваха с твърд лаков химикал хубавата повърхност на дървото. И изчезваха завинаги хубавите жилки, скриваха се браздите! Б. Йосифова, БЧМ, 204. // Ивица от друго вещество в скала, минерал и под.; жила. Наклаждали [римляните] буен огън под изкопаните скали и след като ги напичали, пръскали ги със студена вода, за да се разпукат. След това изваждали из торбите си дълги шила и изчовърквали из пукнатините медните жилки. С, 1954, кн. 3, 87. Златна жилка.
3. Обикн. мн. Бот. Удебеление по листата и стъблото на растение, във вид на нишка, по което се пренасят веществата в него. Миналата година гъсениците бяха изгризали така старателно листата, че само жилките им стърчаха. Кр. Григоров, ОНУ, 69. Листата и на двата вида [живовляк] се отличават с дебелите си, протичащи като дъги жилки (нерви). А. Бойчинов, ПХ, 14. Мекчината на листа е пронизана от листни жилки, които образуват скелета и водоснабдителната мрежа на листата. Хр. Дилов и др., РВ, 18.
4. Обикн. със съгл. опред. За вино – слаб примес към основния вкус. Виното, бледорозово, разводнено и кисело, но с тръпчиво поносима ароматна жилка, вървеше леко. П. Михайлов, ПЗ, 147.
5. Диал. Разклонение на корен на растение, обикн. дърво; жила. „А дъбът все си растял и ширел клони. Растял по педя на година, пущал по една грана встрани и забивал по една жилка по-дълбоко в земята.“ Ст. Чилингиров, ХНН, 53. – Не съм виждала такова бодливо животно като тебе. Ти приличаш на корен с много жилки, който са изтръгнали от земята. Ем. Станев, ПГВ, 117. Усещам как враствам / с хиляди жилки / в твоя чер чернозем. Ем. Попдимитров, К, 136.
6. Диал. Ластик. – Аз ще ти направя чатал. Два ще ти направя, ако искаш – предложи Васко. – А ти ще ми купиш едни жилки. Имах си, ама ми се скъсаха. В. Ченков, СНД, 25-26. // Прашка. Завари Рашко да се гуши в храстите край тяхната ограда. В ръцете си държеше опъната жилка и стреляше по птичките. П. Стъпов, ГОВ, 80. Сашко ги поглеждаше и въздишаше – ех, какъв прицел са тези неподвижни врабци! Само че е забравил жилката си. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 231.
7. Обикн. със съгл. опред. Склонност, предразположение към нещо. Ботев преведе и брошурата „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски. Изборът в случая се обяснява с това, че у Ботев винаги бе жива просветителската жилка. Г. Бакалов, Избр. пр, 227. Романтичната жилка в неговата [на Илия Петров] живопис сближава работите му с някои художници от миналото, без те да губят своя съвременен дух. БР, 1931, кн. 6, 214.
8. Разг. Род, произход, корен. – Как? В Русчук комити? – В Русчук я. Де що има попове и даскали, все комитска жилка е това. Г. Караиванов, ЮМ, 111. – Абе господин старши, не знам какво да рече чиляк, една жилка сме, дето има една дума. В. Нешков, Н, 11. – Гяурска жилка. Ще речеш, нищо не му е, а винаги се тегли нанякъде. И каквото рече, на него умира. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 207.
9. Диал. Здрав, як, изпечен човек. – Но Марчето не е добре, Асене: пак е повръщало кръв. Няма да го бъде това момиче. – Нищо ѝ не е на Марчето. Тя е жилка, Яне, ке служи още дълго. А. Страшимиров, Съч. V, 87. Той [Каблешков] е трескав сега. – Такава жилка, а остал е без душа. Кашлица го мъчи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 9.