потекло̀ - единствено число, нечленувано потекло̀то - единствено число, членувано потекла̀ - множествено число, нечленувано потекла̀та - множествено число, членувано
ПОТЕКЛО̀, мн. няма, ср. 1. Принадлежност по рождение към някакъв род; произход, родствена връзка. Той водеше потеклото си от Лефтеровци — една стара котленска фамилия. А. Гуляшки, ЗР, 18. Висок строен човек се изправя срещу ми .. Синеок, нещо в лицето му издава тевтонското му потекло. Н. Инджов, ПП, 82. Двете сестри носеха смесена кръв. Баща им, .., се оженил за англичанка. Ориенталската крав на бащата бе надделяла у Анастасѝ. Ана с гордост и превъзходство, .., изтъкваше английското си потекло. В. Геновска, СГ, 128. Приличаше [Гео]