затаѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано затаѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член затаѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член затаѐна - единствено число, женски род, нечленувано затаѐната - единствено число, женски род, членувано затаѐно - единствено число, среден род, нечленувано затаѐното - единствено число, среден род, членувано затаѐни - множествено число, нечленувано затаѐните - множествено число, членувано
ЗАТАÈН, -а, -о,
мн. -и. Прич. мин. страд. от затая като прил. 1. Който се е прикрил, скрил и изчаква удобен за появяване или действие момент; притаен, спотаен. Неприязънта на турското население се усилваше и от събития, които окуражиха затаените привърженици на стария режим. Ив. Вазов, ИСМ, 58. Той е свенлив, тъжен, от време на време проявява затаения безскрупулен и безпътен човек, но бърже се съвзема и става пак покорен. Д. Немиров, В, 70.Виж повече2. Поет. Който е скрит, прикрит и не се вижда, не се забелязва. Немалко затаени кътове и висини от околностите на Ница са осветени за мен с незабравими минути. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 16. Райна чувствуваше в сърцето си едно затаено кътче, дето още произхождаше борба между слабо призраче от надежда и демона на отчаянието. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 102. // За светлина, цвят и под. – който не е ярък, силен; приглушен. Спокойствие и затаена светлина трепти навсякъде. Д. Немиров, Б, 38. Петър се върна малко блед, с похлътнали очи, които не бяха тъй меки, като преди, а имаха някаква нова затаена светлина. А. Страшимиров, К, 39. И е страшно в граничната нощ, само коня / ми е верен другар в затаения мрак. О. Орлинов, П, 13.
3. За говор, смях и под. – който е много тих, глух, нисък и почти не се чува; спотаен, приглушен, притаен. Пред прозорчето на кухнята се мяркаха тъмни силуети, чуваше се затаен женски кикот. Й. Стоянов, ПД, 20. Борбата е изпълнена с раздели, / с ръкувания сетни в тъмен кът, / със шепот затаен: – На добър път! Бл. Димитрова, Л, 175.
4. За чувство, мисъл, преживяване, отношение към някого или нещо – който остава скрит, неизявен и не се забелязва, не се усеща; притаен, спотаен, прикрит. Вървяха мълчаливо. Със затаено вълнение Нонка рееше поглед в златната равнина и на душата ѝ беше чисто и спокойно. И. Петров, НЛ, 254. Тие думи засегнаха в душата на стрина Илчовица едно болно място, една дълбоко нейна затаена мисъл, която и нея измъчваше. Т. Влайков, Съч. І, 311. Но едно затаено чувство от мъст остана да тлее в душата му. Ив. Вазов, Съч. Х, 164. Нейното име се споменаваше винаги редом с името на леля Дъмша и будеше в нашите сърца затаена завист. Елин Пелин, Съч. ІІ, 120. Ние следяхме тия гърмежи с безпокойство и затаен страх. Й. Йовков, Разк. ІІ, 198. Затаена обич. Затаена ревност. Затаена скръб. Затаена злоба. Затаена омраза. Затаена ненавист.
◊ Със затаен дъх; със затаено дишане. 1. С голямо внимание, с голям интерес. Гледам – и всички хора със затаен дъх са се унесли да слушат пламенното слово на учителя Александра. Т. Влайков, Съч. І, 279. Учениците, които досега със затаен дъх слушаха, изведнъж се раздвижиха. Из класната стая се разнесе тих ропот. М. Марчевски, МП, 83. Младен слушаше със затаено дишане. Д. Немиров, Др, 37. 2. С голямо вълнение, много развълнувано. Със замрели сърца и със затаен дъх гледаха всичко това изплашените жени през прозорците и вратите. Й. Йовков, Разк. І, 109. – Искам да станеш моя жена. – Така изведнъж? – попита тя със затаен дъх и цяла се покри с руменина. Кр. Белев, РСК, 55. Тя обичаше да минава нощем през пустите и тъмни зали със затаено дишане и с примряло сърце и да усеща в тоя страх смътно наслаждение. Ст. Загорчинов, ЛСС, 30.