притаѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано притаѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член притаѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член притаѐна - единствено число, женски род, нечленувано притаѐната - единствено число, женски род, членувано притаѐно - единствено число, среден род, нечленувано притаѐното - единствено число, среден род, членувано притаѐни - множествено число, нечленувано притаѐните - множествено число, членувано
ПРИТАЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от притая и от притая се като прил. 1. Който е скрит, без да издава какъвто и да е звук, шум и не се вижда, забелязва. Там всяка трънка е жив човек .. Тия предмети, които въображението .. превръща в притаени врагове .. — всичко се изживява като страшен сън в самотата и в напрегнатото бдение. М. Кремен, Б, 44-45.Виж повече2. За звук, шум, говор и под. — който е много тих, глух, нисък и почти не се чува; приглушен. Струва ми се, че зад оградата си шепнат притаени мъжки гласове. Д. Бозаков, ДС, 38. Той [Гражев] усети, че някой се приближаваше с притаено дишане към него. Ив. Мартинов, ДТ, 11. Пролетта се раждаше в напоения с дъх на кукувиче грозде въздух ..; в пламналите хълмове отвъд извора на реката — оттам селцето Тополка изпускаше притаен шум на тополи. Д. Вълев, Ж, 21. // Който е тих, почти безшумен; утихнал, притихнал, смълчан. Момчетата викнаха в един глас. И гласът им беше толкова силен, та притаената гора се разбуди и зашумя. И. Гайдаров, ДЧ, 30. Бе хубава есен, но мълчалива и притаена. Сърцата жадуваха за малко радост. П. Вежинов, НС, 176. В подножието на височинката притаеният Дунав приличаше на чер лъскав метал. Ст. Марков, ДБ, 343.
3. Прен. За чувство, мисъл, желание, отношение — който е потиснат, за да бъде невидим, неуловим от другите; скрит, таен. На скелето оттатък перилата стоеше Божена и очите ѝ се смееха от притаена радост в тях. П. Константинов, ПИГ, 146. Скръсти ръце и с притаено презрение изгледа Анадолеца. — Нищо не е загубено, ще разпитаме Галилеица — изсумтя намусено кметът. Ц. Лачева, СА, 25. Мама навярно щеше да се скара и на Лена, и на мене, но присъствието на госта ни спаси. Тя само ни изгледа с притаена строгост. Д. Бозаков, ДС, 56. Укор и притаена заплаха имаше в думите ѝ. О. Василев, ЖБ, 126. Едно притаено жадуване за Египет се е загнездило в сърцето ми. А. Каменова, ХГ, 37. Двамата мъже [Костов и фон Гайер] замълчаха и се погледнаха с притаена ненавист. Те се уважаваха взаимно и даже си бяха приятни един на друг, но сега въпросът се касаеше за тютюн, а това стоеше над всички човешки съображения. Д. Димов, Т, 357. ● Обр. Обгърна ги [Янко и Симо] същият притаен слънчев дъх на напечен листак. Ем. Коралов, ДП, 62. Той продължаваше да ме гледа с притаена ядовита усмивка в ъглите на устните му. Г. Райчев, Избр. съч. II, 224. // Който е изпълнен с тайнственост; тайнствен, таен, потаен. Каруцата труполи вече отвъд превала .. Долу, в невидимата далечна равнина, мъждукат едва забелижими светлинки. Нощта е станала още по-притаена и гъста. К. Константинов, СЧЗ, 179-180. Цялата сутрин тя остана в къщи .. След обяд излезе. Походи из огромния парк, мрачен, притаен, настръхнал, изпълнен с мълчалива закана. К. Константинов, СЧЗ, 49. На слънцето стрелите светозарни / пронизват притаени брегове. Н. Лилиев, Ст 1919, 108. В закъснелия миг на заник / сякаш златен дъжд вали: / върховете притаени / стават призрачни и странни. Н. Хрелков, ДД, 264.
◊ С притаен дъх. Книж. 1. С голямо внимание, с голям интерес. Чакахме го с нетърпение да дойде в клас и с притаен дъх слушахме всяка негова дума. К. Калчев, УЧС, 24. Пренесен и захласнат, с притаен дъх слушам аз тая увлекателна и дивна приказница. Т. Влайков, Пр I, 48. 2. С голямо вълнение, безпокойство, със силно чувство; много развълнувано. Тогава чирачето се развикало уплашено: „Помощ! Помощ! Райчо се удави!“. — А той не се удавил, нали? — попита Рашко с притаен дъх. П. Стъпов, ГОВ, 25. — Как е той сега, Лазар? — попита тя [Ния] с притаен дъх. Д. Талев, ЖС, 465. — Тинке, знаеш ли? Получих писмо от София, от Пенка. С притаен дъх стоят и двете момичета. А. Каменова, ХГ, 149. Официален празник е. Надошли са хора от близо и далече. Ще говори баща му — учителят Белев. Бенко се е хванал за полата на майка си и с притаен дъх чака да чуе гласа на баща си. Ал. Бабек, МЕ, 15. 3. Изключително предпазливо, крайно внимателно. Той постоя така с притаен дъх, докато отмине патрулът, после вдигна ръце и потърси клоните на дървото, под което стоеше. В. Геновска, СГ, 463-464. Не се долавяше никакъв подозрителен шум. С притаен дъх той проточи шия, но не успя да види нищо! Ст. Волев, МС, 93. Той [Митко] пълзеше с притаен дъх през върбалака край реката, близо до фабриката. М. Марчевски, МП, 168.