прикрѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано прикрѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член прикрѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член прикрѝта - единствено число, женски род, нечленувано прикрѝтата - единствено число, женски род, членувано прикрѝто - единствено число, среден род, нечленувано прикрѝтото - единствено число, среден род, членувано прикрѝти - множествено число, нечленувано прикрѝтите - множествено число, членувано
1 прикрит - скрит - неявен 2 заден (прен.) - потаен - прикрит - скрит - таен - подмолен - задкулисен (прен.)3 прикрит - скрит - замаскиран - завоалиранВиж повече
Виж повече
ПРИКРЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прикрия като прил. 1. Който трудно се забелязва, не е достъпен за наблюдение; притулен, скрит. Противоп. открит.
Хората трябваше да останат през деня някъде на прикрито място до настъпване на следващата нощ. М. Марчевски, ГБ, 271. Тук, настанени в пещерата с прикрит и замаскиран вход, наистина бяхме в пълна безопасност. П. Михайлов, МП, 115. Пак се развесели, дори се възхити от стаята ми. — Слушай, Поливанов, смееше се той — да знаех, че имаш такава прикрита стая — щяхме тук да се срещаме с Лина, а? Г. Райчев, Избр. съч. II, 149.Виж повече2. Прен. За човек — който крие своите мисли, чувства, действия или др.; потаен, скрит. Противоп. открит. — А за Друми Друмев какво ще кажеш? Чернев се замисли, после каза: — Прикрит човек ми се вижда. К. Калчев, ЖП, 337. Като повечето агрономи и ветеринари, той [ветеринарният лекар] беше прикрит комунист или най-малко — съчувствуваше на работниците. Д. Димов, Т, 293. Синът се връщаше вечер подтиснат и мрачен. Беше станал неразговорлив, някак си прикрит. В. Нешков, Н, 417. — Каква ти работничка? И аз я мислех за работничка... Никаква работничка не е ! Прикрита кулачка. Б. Болгар, Б, 89.
3. Прен. За чувство, настроение, душевно състояние и под. — който нарочно се скрива от околните, не се показва, не се проявява съзнателно; скрит, спотаен, стаѐн. Приключението им [на Ирина и фон Гайер] щеше да свърши с тръпки на отвращение, .., с учтиво прикрита досада. Д. Димов, Т, 481. Чувствувам мъката от моята прикрита, безмълвна любов. К. Велков, СБ, 97. Мълчаха и двамата няколко мига — той все тъй, с разтуптяно сърце, а тя вдадена в своите си мисли. Такъв беше и отговорът ѝ — противен на това, което очакваше той с прикрито нетърпение. Д. Талев, С II, 115. — Майчице, какво стана с мене! Нищо де, нищо... Каквото става с всяка жена, — заутешаваха мъжкият глас, в който се долавяше прикрито недоволство. Ст. Чилингиров, ПЖ, 114. Противопоставяме му се [на Горан] с мълчалива и упорита работа, с прикрита амбиция. Все бяхме в спор с него. Бл. Димитрова, ПКС, 19.