я̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано я̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член я̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член я̀вна - единствено число, женски род, нечленувано я̀вната - единствено число, женски род, членувано я̀вно - единствено число, среден род, нечленувано я̀вното - единствено число, среден род, членувано я̀вни - множествено число, нечленувано я̀вните - множествено число, членувано
1 явен - открит - нескрит - прозрачен (прен.) - публичен - нескриван - неприкрит 2 видим - явен - очебиен - очевиден - нагледен - флагрантен (книж.) - очебиещ (разг.) - очеваден (разг.)3 явен - безспорен - несъмнен - очевиденВиж повече
Виж повече
я̀вен, я̀вна, я̀вно, мн. я̀вни, прил. 1. Който не е скрит, който става или се извършва без прикриване пред други хора; открит. Противоп. таен.
Той искаше да отмъсти, но прикрито, защото явната борба с Бойчо го плашеше. Вазов. Гласоподаването е явно и бюлетините се пущат със снопове. Ал. Константинов. Явна вражда. Търг с явно наддаване. 2. Който действа открито. Явен враг. 3. Който не се нуждае от доказване; очевиден, безспорен. По снега виждах вече кървави стъпки от цървули — явните дири на злодейците. Вазов. Скандалът беше твърде явен, за да се прикрива повече. Г. Райчев. Явна грешка. Явна опасност. Явна лъжа.Виж повече