пу̀бличен - единствено число, мъжки род, нечленувано пу̀бличния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пу̀бличният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пу̀блична - единствено число, женски род, нечленувано пу̀бличната - единствено число, женски род, членувано пу̀блично - единствено число, среден род, нечленувано пу̀бличното - единствено число, среден род, членувано пу̀блични - множествено число, нечленувано пу̀бличните - множествено число, членувано
1 обществен - публичен 2 явен - открит - нескрит - прозрачен (прен.) - публичен - нескриван - неприкрит 3 публичен - общодостъпенВиж повече
ПУ̀БЛИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е достъпен за публиката, за обществото. В течение на тоя .. пост гражданските закони забраняват балове .. и други публични веселби с представления. З. Петров и др., ЧБ (превод), 280. След смъртта на Григоровича паметникът минал в Румянцовския публичен музей в Москва. Б. Ангелов, ЛС, 155. В парка видяхме паметника на солдатите, паднали за независимостта на Щатите. Оттам влязохме в публичната градина. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. Правим този въпрос публично достояние, за да се види какви големи злини са причинили на страната тези театрални издания. К, 1927, бр. 103, 1. Имотът се продава на публичен търг и получената цена се внася на приход в касата на сдружаването. Хр. Даалиев, ТИА, 129. Публично пространство.
2. Който става явно, пред хората. Почти всички от тях [синовете на Ради] са били опитни борци и като такива са излизали често на публични борби да мерят сили с разни прочути борци (пехливани). Н. Ферманджиев, РХ, 15. Бях тих по характер, сдържан, никога не влизах в открит и публичен спор. А. Гуляшки, ДМС, 191. Католическата им религия не се меси в тази област на интимния и публичен живот. Кр. Белев, З, 81. В 1239 год. [папата] отново отлъчил от църквата стария си враг .. Воюющите страни обсипвали един другиго с проклятия, псувни и публични обвинения. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 33. В някои градове са били устройвани редовно между младите девици публични състезания за красота. Р, 1927, бр. 240-241, 2. Султанът .. му [на Мидхат паша] казал, че той тряба да си избере сам или публичен съд за високо предателство, или пък изпъждание навън от държавата. НБ, 1877, бр. 63, 246. Публична обида.
3. Който се отнася, който е свързан с обществото, публиката; обществен. То [християнството] .. подчини на своята власт нравите, стана ръководител на публичния морал. К. Величков, ПССъч. III, 25-26. С такива доказателства и аргументи, против които риториката на всички д’Израели и Дерби е просто преобръщане на работите с цел да са мами публичното мнение. СПл, 1876, бр. 1, 2.
◊ Публичен дом. Заведение за проституция. При всяко пътуване се отбиваше в „Абаноссокак“ — квартала на публичните домове, където проститутките го познаваха и фамилиарно го викаха от прозорците. Т. Харманджиев, Р, 46. — Казва [българката], че имала мотел край Сан Диего. .. — Знаете ли какво са мотелите край Сан Диего? Публични домове за моряци от военния флот. П. Вежинов, НБК, 129. Публичен дълг. Иконом. Задълженията на държавата и общините без тези на частните фирми. Публичният дълг на Росия възлиза до 7 милиарда и половина франка. НБ, 1877, бр. 74, 288. Публичен регистър. Адм. Вид регистър, създаден към някаква институция, в който се вписват данни за лица, фирми, обществени организации и др. и се предоставят за общо ползване с ограничен или пълен достъп. Добре е и да се създаде публичен регистър на съдебните решения по потребителските дела — той ще е полезен както на юристите, така и за повишаването на правната култура на потребителите. Пол., 2007, бр. 157 [еа]. Предлага се .. да се въведе задължение за всяка формация да поддържа публичен регистър, в който да отразява дарителите си, размера на даренията, декларации за произхода на средствата, номера на банковата сметка на партията, което ще осигури прозрачност на финансирането. Земя, 2008, бр. 194 [еа]. Ще се изготви и публичен регистър на дипломите за средно образование, така че работодателите да могат да проверяват как са завършили служителите им. С, 2006, бр. 4915 [еа]. Публичен сектор. Иконом. Държавен или обществен сектор, който включва органите на държавната власт, държавните предприятия и институции и др. Огромният публичен сектор .. гълта много средства и спъва икономическия растеж. Кап., 2004, бр. 48 [еа]. Начинът, по който тройната коалиция управлява .. целия публичен сектор, превръща България в държава, враждебна към своите граждани. Пол., 2007, бр. 184 [еа]. Установени бяха взаимоотношения с различни институции от публичния сектор, като общини, министерства, .., местна администрация и др. Δ Публичният сектор черпи ресурси от частния сектор. Публична жена. Остар. Проститутка. Тя захвана на старо време, като сяка погрозняла, пияна и презряна публична жена, да лъже. Хр. Ботев, Съч. 1929, 168. Мисли и приказва обикновено с необуздан цинизъм за публични жени и домове, без да се свенява от присъствуващите. Н. Попфилипов, РЛ, 116. Публична личност. Личност, която е в обсега на общественото внимание, на обществения интерес. Публична тайна. Ирон. Тайна, която впоследствие е станала широко известна. — Живял си и живееш на гърба на Мими — това е публична тайна за целия факултет! Др. Асенов, И, 38. Подготовката за преминаване на германската армия през Дунава беше публична тайна. Д. Казасов, ВП, 622. В битката между МВР и прокуратурата бяха размахвани имената на дребни бандити, наричани за по-представително босове на мафията. Тези на „големите играчи“ и „перачи“, някои от които са публична тайна, никой не споменава. Сега, 1999, бр. 17 [еа]. Публично право. Юрид. Част от правната система, която обхваща дяловете: конституционно право, административно право, финансово право, наказателно право, граждански процес и наказателен процес. В правителствените кръгове на Австро-Унгария не е ставало въпрос за изменението положението между Босна и монархията от гледна точка на публичното право. С, 1894, бр. 1474, 1.
– От лат. publicus ‘обществен’ през рус. публичный.
пу̀бличен ◊Публична личност. Личност, която е в центъра на общественото внимание, интерес. Публичната личност трябва да се научи да поеме отговорността на своята известност. 24 ч/2000/192. Преди да станат държавници, политиците би трябвало да се осъзнаят като публични личности. ДТ/2000/271.