неприкрѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано неприкрѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неприкрѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неприкрѝта - единствено число, женски род, нечленувано неприкрѝтата - единствено число, женски род, членувано неприкрѝто - единствено число, среден род, нечленувано неприкрѝтото - единствено число, среден род, членувано неприкрѝти - множествено число, нечленувано неприкрѝтите - множествено число, членувано
НЕПРИКРЍТ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. За чувство, състояние, отношение, същност на нещо и под. — който не се скрива, прикрива, който се показва, проявява; нескрит, явен, открит. Ирена го изгледа с неприкрита ненавист — всичко това ѝ беше отвратително. П. Славински, ПЩ, 158. Ганчо го гледаше, изненадан от това неочаквано избухване, и на лицето му, досега безстрастно и неподвижно, се беше изписала неприкрита болка. Ем. Манов, ДСР, 219. Освен офицера на едно от креслата се бе разположил някакъв дребничък, сух, четиридесетгодишен мъж, който ме гледаше с неприкрито любопитство. М. Гръбчева, ВИН, 134. Неприкрит укор. Неприкрита вражда. Неприкрита насмешка. Неприкрито злорадство.Виж повече