очебѝещ - единствено число, мъжки род, нечленувано очебѝещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член очебѝещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член очебѝеща - единствено число, женски род, нечленувано очебѝещата - единствено число, женски род, членувано очебѝещо - единствено число, среден род, нечленувано очебѝещото - единствено число, среден род, членувано очебѝещи - множествено число, нечленувано очебѝещите - множествено число, членувано
ОЧЕБЍЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Очебиен.
Червенокосият пристигна отнякъде, когато се беше вече съвсем стъмнило.. За съжаление, червенокосият имаше твърде очебиещ изглед и щом го зърнаха, момчетата веднага се наежиха. П. Вежинов, СО, 73. Случайна среща с непознат човек на улицата ме кара да си спомня за стар другар, когото не съм си спомнял вече много години; причина за това е очебиещата прилика между тоя другар и срещнатия човек. Псих. Х кл, 103. Разликата в годините на двамата съпрузи е очебиеща.Виж повече