очебѝен - единствено число, мъжки род, нечленувано очебѝйния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член очебѝйният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член очебѝйна - единствено число, женски род, нечленувано очебѝйната - единствено число, женски род, членувано очебѝйно - единствено число, среден род, нечленувано очебѝйното - единствено число, среден род, членувано очебѝйни - множествено число, нечленувано очебѝйните - множествено число, членувано
ОЧЕБЍЕН, -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни, прил. Който лесно и бързо се забелязва, прави впечатление с някои свои особености, поведение и др.; очебиещ.
Външността ѝ беше доста очебийна. Косите ѝ, боядисани в керемиден цвят.. Веждите ѝ бяха тънко изтеглени, а очите — стъклено сиви и погледът ѝ — арогантно самоуверен. Г. Белев, КВА, 158-159. — Защо оставихте Тороманови в София и къде се крият те сега? — Опасно беше да вземем цялата изчезнала група... Особено опасно беше да возим жената с нейната твърде очебийна външност. П. Вежинов, СО, 192. Пръв започна лесовъдът и на Грашев му направи впечатление очебийната нервност. Д. Фучеджиев, Р, 61. — Вие говорите за превратности, но тук не се касае за превратности, а до най-очебийно тъпоумие. Б. Райнов, ГН, 12. // Безспорен, убедителен. Той се мъчи да отрече очебийни факти. К. Калчев, ЖП, 193. Той беше излязъл от дома си преди единадесет години, но целта му беше да прикрие своето участие в легията на Раковски; като се изкарваше.. с девет години по-млад, той изключваше по един очебиен начин всяка помисъл за такова участие. Ст. Дичев, ЗС II, 744.Виж повече