изма̀мвам - първо лице, единствено число, сегашно време изма̀мваш - второ лице, единствено число, сегашно време изма̀мва - трето лице, единствено число, минало свършено време изма̀мваме - първо лице, множествено число, сегашно време изма̀мвате - второ лице, множествено число, сегашно време изма̀мват - трето лице, множествено число, сегашно време изма̀мвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изма̀мвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изма̀мвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изма̀мваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изма̀мваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изма̀мвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изма̀мвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изма̀мващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изма̀мващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изма̀мващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изма̀мваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изма̀мващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изма̀мващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изма̀мващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изма̀мващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изма̀мващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изма̀мвайки - деепричастие изма̀мвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изма̀мвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изма̀мвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изма̀мвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изма̀мвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изма̀мвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изма̀мвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изма̀мвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изма̀мвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изма̀мван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изма̀мвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изма̀мваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изма̀мвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изма̀мваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изма̀мвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изма̀мваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изма̀мвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изма̀мваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗМА̀МВАМ, -аш, несв.; измàмя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Съзнателно заблуждавам, подвеждам някого с думи, постъпки, послужвам си с измама (в 1 знач.); излъгвам, изигравам. – Но трябва да ти кажа, че по нашия закон онзи, който ни измами, ние го наказваме със смърт. – Ако ни излъжеш и забъркаш пътя, ще те убием! Й. Йовков, Разк. I, 222. После тя [Ния] долови, че младата ѝ приятелка говореше за Брашнаров с по-друг тон и може би с по-голямо въодушевление. Тя каза на Руменова: – Той е опасен човек, Ванче. Ти не знайш сичко за него. Той може зле да те измами. Д. Талев, ПК, 417. Свестните у нас считат за луди, / глупеца вредом секи почита: / „Богат е“, казва, пък го не пита / колко е души изгорил живи, / сироти колко той е ограбил / и пред олтара бога измамил / с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26.Виж повече2. Създавам невярно, погрешно впечатление у някого, заблуждавам някого; подвеждам. Обезобразеното му от боя лице, напластено с прах, беше измамило защитниците, та когато припадна, натовариха го като ранен от бомбардировката. М. Грубешлиева, ПИУ, 294. Бяха надошли роднини, които бяха почнали да работят за освобождението ни. Надеждата им не ги измами. К. Величков, ПССъч. I, 150.
3. Нарушавам верността си към някого или нещо; изневерявам, изменям2. Щом като, след толкова заричания и клетви, пак посмя да го измами – това показва, че тя е непоправима и че той трябва веднъж завинаги да се отърве от нея. Д. Калфов, Избр. разк., 341.
4. Рядко. Прелъстявам, съблазнявам. Казах ѝ [на Къпинка], че Радко си има друга приятелка в село, че непременно ще измами и ще изостави Сладунка после. Ил. Волен, МДС, 23. О, жени! Вас измамват; отпосле шепнат зарад вас, обсъждат ва и скоро-скоро любовникът ви оставя, както някое каприциозно дете напуща своите играчки. Ч, 1875, бр. 4, 169. – Яз не сам вярна девойка, / както йот майка паднала, / ами сам млада вдовица. / Йедно ма момче измами / под едно дръво зелено / за кичур грозде сушено. Нар. пес., СбНУ XIV, 48. Полунощ Рада пристана. / .. / Стоян на Рада думаше: / .. / „Върни са, върни, Радо льо. / Аз имам булка хубава / и имам деца четири“. / Рада на Стоян думаше: / .. / „Защо ма, бате, излъга, / та ма младичка измами!“. Нар. пес., СБГЯ, 136.
5. Прен. В съчет. със същ. очакване, надежда, доверие и под. Правя, постъпвам не така, както някой е очаквал от мене, както е вярвал. Преди двайсетина години, слуга при Марка Иванов, хаджи Гъчо – тогава само Гъчо – измами доверието му и злоупотреби значителна сума пари. Ив. Вазов, Съч. XXV, 31. Жално ми е, че моите най-добри приятели така зле измамиха доверието на своите другари и едномисленици. С. Радев, ССБ II, 28. измамвам се, измамя се страд.
ИЗМА̀МВАМ СЕ несв.; измàмя се св., непрех. 1. Изпадам в заблуждение, поддавам се на измама. Впила неспокоен поглед напред, аз търсех едно село. Но очите ми се замрежваха от светлината и на няколко пъти се измамвах – все ми се струваше, че виждам ту тук, ту там как над ниските сгради и китки зеленина се издига тънката бяла снага на джамия. Г. Райчев, Избр. съч. I, 160. Деца и родители са навикнали на такива малки комедийки, гдето единият иска да измами, другият ся прави, че ся е измамил и гдето никой ся не измамва. Ч, 1871, бр. 20, 637.
2. Греша в очакванията си за нещо. Мислех, че иде да протестира, но се измамих: кметът любезно се здрависа с мене. Ив. Вазов, Съч. XVII, 26. – Ще ида в Търново. Там лесно ще намеря къде да се скрия. Но Бачо Киро жестоко се измами. Където похлопа из града, избутваха го навън, сякаш не го и познаваха. Д. Марчевски, ДВ, 200. Той по-често се вслушваше в мнението на хората. По този начин той по-рядко се измамваше в преценките и решенията си. К. Калчев, ЖП, 401.