мя̀там - първо лице, единствено число, сегашно време мя̀таш - второ лице, единствено число, сегашно време мя̀та - трето лице, единствено число, минало свършено време мя̀таме - първо лице, множествено число, сегашно време мя̀тате - второ лице, множествено число, сегашно време мя̀тат - трето лице, множествено число, сегашно време мя̀тах - първо лице, единствено число, минало несвършено време мя̀тахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мя̀тахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мя̀таха - трето лице, множествено число, минало несвършено време мя̀таше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мя̀тай - второ лице, единствено число, повелително наклонение мя̀тайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мя̀тащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мя̀тащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мя̀тащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мя̀таща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мя̀тащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мя̀тащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мя̀тащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мя̀тащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мя̀тащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мя̀тайки - деепричастие мя̀тал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мя̀талия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мя̀талият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мя̀тала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мя̀талата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мя̀тало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мя̀талото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мя̀тали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мя̀талите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мя̀тан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие мя̀тания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие мя̀таният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие мя̀тана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие мя̀таната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие мя̀тано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие мя̀таното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие мя̀тани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие мя̀таните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 мятам (прен.; разг.) - минавам (прен.; разг.) - прекарвам (прен.; разг.) - извозвам (прен.; разг.) - излъгвам - изигравам - измамвам - изхитрям - прецаквам (разг.) - изпързалвам (разг.) - изработвам (прен.; разг.) - хързулвам (разг.)2 мятам - хвърлям - запращам - запокитвам - захвърлям 3 замятам - мятам - намятам
- 1. мятам
- - Мятам мълнии
Виж повече- - Мятам (мятвам/метна) бухалката и мятам (мятвам/метна) една бухалка
- - Мятам (мятвам/метна) въжето
- - Мятам (мятвам/метна) кьотека и мятам (мятвам/метна) един кьотек
- - Мятам му (мятвам му/метна му) една
- - Мятам (мятвам/метна) на тавана
- - Мятам (мятвам/метна) око
- - Мятам (мятвам/метна) петалата (леталите)
- - Мятам (мятвам/метна) примка на шията
- - Мятам светкавици
- - Мятам си (мятвам си/метна си) въже <на врата>
- - Мятам си (мятвам си/метна си) въжето <на шията>
- - Мятам си (мятвам си/метна си) примка на врата
- - Мятам си (мятвам си/метна си) примка на шията
- - Мятам се като риба на пясък
- - Мятам се като риба на сухо
- - мятвам/метна
- - Мятам (мятвам/метна) бухалката и мятам (мятвам/метна) една бухалка
- - Мятам (мятвам/метна) въжето
- - Мятам (мятвам/метна) кьотека и мятам (мятвам/метна) един кьотек
- - Мятам му (мятвам му/метна му) една
- - Мятам (мятвам/метна) на тавана
- - Мятам (мятвам/метна) око
- - Мятам (мятвам/метна) петалата (петалите)
- - Мятам (мятвам/метна) примката на шията
- - Мятам си (мятвам си/метна си) въжето <на врата>
- - Мятам си (мятвам си/метна си) въжето <на шията>
- - Мятам си (мятвам си/метна си) примка на врата
- - Мятам си (мятвам си/метна си) примка на шията
- - Мятвам/метна реч
МЯ̀ТАМ СЕ, -аш се, несв.; мѐтна се, -еш се,
мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. С предл. на. Приличам на някого. Това беше тя, Драганка, .., още в разцвета на младостта, каквато беше сега Цонка, метнала се на майка си по ръст и по чърти. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 9. Доволен беше Кръстан. На него се беше метнал малкият и неговите песни свиреше. Г. Караславов, Избр. съч. I, 85. — Де-де, ти пък много бързаш да разтребиш! Къщовница, на майка си се метнала! Д. Марчевски, ДВ, 47. Най-често момичетата се мятат на баща си, а момчетата — на майка си.Виж повечеМЯ̀ТАМ1, -аш, несв.; мѐтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. -ат, св., прех. 1. Отпращам в някаква посока, обикн. със замах, със сила, нещо, което съм държал в ръка; хвърлям, запращам, замятам. В боя срещу тях летяла на кон и личната мома Стана, тя и от крепостта мятала стрели на поганците, когато болярите избягали. Ст. Станчев, ПЯС, 104. Целта му беше да го видят как мята бомбите — това ще бъде много по-страшно и ужасяващо, отколкото да чуят трясъка им. Д. Ангелов, ЖС, 496. Все там, пред кръчмата, аз ставах и каубой, мятах ласо, укротявах дивия кон на Томпсон. О. Василев, ЖБ, 282. Облякоха Ханко в бойно облекло, научиха го да язди в строй, да мята копие, да сече в движение. А. Гуляшки, ЗВ, 13. Млади момци ходят по поляните, мятат камък, за да опитат силите си. Й. Йовков, СЛ, 145. Учеше се да мята диск.
2. Слагам, поставям нещо някъде, върху друго нещо, обикн. с рязко движение, с подхвърляне или със замах от разстояние; хвърлям, замятам. Мята [войничето] куртката си на крушата и сяда да похапне. К. Константинова, НДД, 55. Друг работник, .., гребеше изхвърлената на брега мокра земя и я мяташе на насипа. Х. Русев, ПЗ, 67. — Като че не сме яли един хляб с Аничка и не сме мятали снопите с нея. Й. Йовков, ЖС, 80. Тя метна полека една черга върху детето и сложи още дърва в печката. Л. Александрова, ИЕЩ, 151. Само метна [Сладунка] дрехата на гърба му, като дълго и внимателно я наместваше. Ил. Волен, МДС, 21. Не мятай дрехите си върху стола, а ги окачвай на закачалката. // Простирам, постилам нещо; замятам. Тя влезе и ловко разхвърли кревата, нареди го наново, метна чистата покривка и я оправи с ръце. Д. Немиров, Д № 9, 60. Разстлаха [Замковци] под едно клонесто дърво шумата, която Ненка беше накършила, метнаха отгоре ѝ черга и легнаха. Ил. Волен, МДС, 32. В същото време тя метна чисто конопено платно върху хляба и бутна нощовите до огнището. Ст. Загорчинов, ДП, 113. „Пълна къща, пълен кош! / Мятай, момне, шарен пош! / Дар от сърце, кой що може, / честит да е празник божи!“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 109.
3. В съчет. със същ. хляб и др. Слагам да се изпече. Сред двора на първата къща стара жена мяташе хляб в глинената пещ, що се жълтееше до навеса. Ст. Дичев, ЗС I, 476. Сега ще мятам симитите. И от тях трябва да ми продаде две табли. Ст. Чилингиров, ПЖ, 122. Предания, дошли от мрака на вековете, разказват: „Там е Марковата пещ. Вътре юнакът е мятал и пекъл огромни хлябове“. А. Каралийчев, С, 8. След като готвенето се привърши, той замаза капака на тенджерата с тесто и я метна така в пещта на печката. Д. Немиров, Д № 9, 48. Метни корабийките, след като предварително нагрееш фурната. Δ Метна ли гювеча във фурната?
4. В съчет. със същ. мрежа, въдица и под. Спускам, залагам във водно пространство приспособление за улов на риба, означено със съответното съществително; хвърлям, замятам. Сред реката двама рибари, запретнати до колене, мятаха мрежи. К. Константинов, ППГ, 82. Монката се потули в ракитака и почна да мята въдицата в тихия водовъртеж. А. Каралийчев, СбХ, 105.
5. Обличам, слагам си (някаква дреха обикн. набързо). Нейното обличане не представляваше трудности, смъква всекидневните дрехи и мята единствената рокля, купена от брата ѝ. Ст. Мокрев, ПСН, 127. — Пенке! Направи две кафета за нас и две — за там! А аз, Милке, отивам да си метна роклята .. След десет минути тя влезе в столовата в рокля от златистожълто моаре. М. Грубешлиева, ПП, 219. // Намятам, слагам върху гърба, раменете си (дреха); замятам. Разсъблечен, сънлив, Дуко метна нещо на гърба си. Й. Йовков, Ж 1945, 38.
6. Провесвам през рамо, ръка нещо (дреха, чанта и др. под.); премятам, прехвърлям, замятам. Арисян се пробуждаше. Мяташе обущата на рамо и тихо, да не го усети старият, се измъкваше от стаята. Ст. Мокрев, ПСН, 43. Кондо се изправи, кивна с глава, метна дисагите на рамо и потегли към града. Д. Немиров, Б, 63. Петър стана от стола и метна бригадирската си чанта през рамо. И. Петров, НЛ, 162. Евгени отиде до медицинското си шкафче, извади от горното му чекмедже тоалетен сапун, метна на рамо голяма кърпа за лице и излезе на двора. Д. Ангелов, ЖС, 9. Грабна шапката си, метна на ръка опрашеното си пардесю и закрачи към антрето. Д. Калфов, Избр. разк., 350. Без да проговори дума, Катя взе куфарчето, метна през ръка шлифера си, .. и бързо излезе. М. Грубешлиева, ПИУ, 165.
7. С рязко движение на главата встрани и назад премествам, поставям отзад (коса, кичур, плитка и под.); прехвърлям, отхвърлям, замятам. Тя се позавъртя, метна едната си коса през рамото си и ситно-ситно се засмя. Й. Йовков, АМГ, 63.
8. Прен. В съчет. със същ. поглед, взор, очи. Поглеждам, обикн. бързо и под напоpa на някакво силно чувство (гняв, омраза, любов) или с цел ориентиране в някаква обстановка, узнаване на нещо. Той беше настръхнал и мяташе погледи ту към директора, ту към главния инженер. Д. Кисьов, Щ, 320. Тати се залови за работа, като мяташе от време на време през очилата си поглед към Никита Никич. Ст. Чилингиров, ХНН, 27. Той вървеше надменно и си даваше вид, че не се интересува нито от хората, нито от обстановката, но черните му очи, пълни с мрачен пламък, крадешком мятаха къси погледи. Ем. Станев, ИК I и II, 58. Пред нея се изправи навъсеното грозно лице на баща ѝ, тя вижда недоволните очи на майка си, .. Около нея селяни и селянки ѝ мятат унищожителни погледи — прескочила е волята на родителите си, късмета си. Б. Несторов, СР, 31. Подофицерът изгледа неговата висока суха и уморена фигура, като че искаше да разпознае някого, метна набързо взор и на измъченото му лице. Г. Караславов, Избр. съч. V, 198. Павел проследи с поглед Елка, .., стана, .., метна очи към полето. Елин Пелин, Съч. III, 36.
9. Прен. Разг. В съчет. със същ. думи, приказки, шеги и под. Изричам, казвам нещо, обикн. като задявка, закачка или за да уязвя, засегна някого; подхвърлям, подмятам. Като си работеше, бърз и сръчен, .. Тюлев мяташе на всички страни шеги и закачки. Г. Караславов, ОХ I, 252. Болярите ставаха един по един да говорят. Те спореха и повишаваха глас, вълнуваха се, запитваха, мятаха обидни думи, млъкваха, заговорваха пак. Н. Райнов, КЦ, 61.
10. Прен. Разг. Изпивам някакво количество течност, обикн. алкохол бързо, наведнъж. — Тука ли е дядо Ганчо? — попитал той. — Тази вечер не се е мяркал тъдява — отвърна Димитър .. — Наближава му тарифата да си метне ракийчицата. Г. Караславов, СИ, 10. А подидаскал Мироновски, .., съветваше заран рано да яде чеснов лук с люспите, а вечер без люспите и да мята половин ока киселерско вино. Ив. Вазов, Съч. VIII, 11. Пинтата взе едната чашка, а другата тикна към Вакрила. — Ха, наздраве! .. Мятай я, та да ти сипя. Г. Караславов, ОХ III, 417.
11. Прен. Разг. Излъгвам, измамвам някого. Тя мяташе много мъже, играеше си с тях, както си иска. К. Калчев, СТ, 212. — Не го слушайте, баба! Това е Йордан — той лъже с три дена напред .. Можело да хванете навреме държавния път, ама той ви е метнал, поразеника. С. Северняк, ОНК, 89-90. Томов е минавал по тая улица, опитваше се да си представи къде се намира номер четиринайсет .., дали пък Иван Христов не искаше да го метне и да го прати за зелен хайвер? Ст. Поптонев, НСС, 26. Обичаше да мята наивните с умело съчинени приключенски истории. Δ Пак ме метна, като скри истината.
12. Диал. Помятам. Баба Вичовица заведе ханъмата в крайната стая и като я прегледа и ѝ даде наставления как да се не цери, тя искаше да си мята детето, каза ѝ, .., че детето е вече голямо и с убиването му ще си изяде и тя сама главата. Ц. Гинчев, ГК, 133. При един храсталак, настрана от пътя, една жена беше метнала, тя с изкривено от страдания лице, простираше ръце към минувачите. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 166. мятам се, метна се страд.
МЯ̀ТАМ СЕ несв.; мѐтна се св., непрех. 1. С бързи движения се устремявам, се спускам към някого или нещо; хвърлям се. Като се метна на врата на смаяния си баша, разплакана, тя извика. Ив. Вазов, Съч. ХI, 60. — Но от всички наши жертви най-интересен беше щъркът — ухили се дивата котка Острозъбка. — Преди още да хвръкне, аз се метнах върху му и впих зъби в дългата му шия. О. Василев, ДГ, 56. По пътя ми разказа как видял веднъж заяк, който се метнал върху изкривен от козите глог, за да се спаси от кучетата. Ем. Станев, ЯГ, 38. // Качвам се, намествам се, разполагам се върху нещо или върху някого чрез рязко, устремно движение, чрез скок. Метнал се на люлката и почнал да се люлее. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 260. На око премери зида, който ограждаше постройките, метна се на него и погледна в обширния двор. М. Марчевски, П, 50. Като котета се метнаха децата на коленете му [на Тричко], разграбиха бонбончетата. Ст. Даскалов, МЧ, 55.
2. Повдигам се рязко, със скок, за да възседна, яхна кон и под.; хвърлям се. Настъпи мълчание, нарушавано само от тропането и цвиленето на конете, върху които бързо и чевръсто се мятаха конниците. Ст. Загорчинов, ДП, 430. — Ето ти го коня — вмеси се веднага Левски. — Я се мятай отзаде ми! Качвай се де, какво се чудиш! Ще ни издържи той, не го гледай, че е слабичък. Ст. Дичев, ЗС II, 236. Из тревата излиза хергеледжията, .. Той хваща сивия оседлан кон и се мята на гърба му. Й. Йовков, ЧКГ, 70.
3. Разг. Качвам се на превозно средство. Гергин се метна на трактора, запали мотора, бай Цветан оправи шестте плуга и след малко се зачерня цяла леха. Кр. Григоров, Н, 57. Той изпи още една чашка анис, благодари и се метна на мотоциклета си. Д. Димов, ОД, 171. — След половин час ще мине пътнишкият влак, метни се на него и утре сутринта ще ни завариш в Кюстендил. Д. Кисьов, Щ, 205. Без да се бави ни минута, бай Илия се мята на трамвая и — право при Марко Костурков. Д. Калфов, КР, 59-60. Доставчиците му не са лоши мъже — дойдат, разтоварят с общи усилия таргите и кашоните, ударят по една ментовка, .. и се мятат на камионите. Ем. Манов, В, 50-51.
4. С предл. през. Прескачам, прехвърлям се през нещо. Конят изхвъркна като издухан от буря от пътя, метна се през изкопа, .., и потъна с шум в памуковите ниви. З. Сребров, Избр. разк., 53-54. Пропълзява незабелязано до оградата, тихо се мята през зида и успява да избяга.
◊ Мятам / метна бухалката; Мятам / метна една бухалка на някого. Разг.; Мятам кьотека; Мятам един кьотек на някого. Диал. Набивам някого. Хората са наежени, само се чудят кому да си изкарат яда за теглилата през тази война. — За нищо ще ти метнат бухалката! — додаде живо Гърмелов. Г. Караславов, ОХ II, 506. Мятам / метна въжето някому. Разг. Обесвам някого. — Мълчи, църковна метла, или ей сега Халахойда и Стратимир ще ти метнат въжето .. Стратимире, избери някой клон за тоя хубостник! Ст. Загорчинов, ДП, 36. Мятам му / метна му една. Разг. Изпивам, обикн. наведнъж, чаша спиртно питие. Сбогом. И хванах си пътя, / пътем му метнах една в механата, / от механата — дома. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 108. Мятам мълнии (светкавици). Разг. Гледам гневно, свирепо. Виолета тракаше нетърпеливо с токчетата си пред входа на ресторанта и мяташе мълнии към нас, задето се бавим. К. Калчев, ДНГ, 80. До него ситнеше Стоян Генчев, чието лице сега беше зло и подвижните му очи мятаха светкавици. Д. Ангелов, ЖС, 651. Мятам / метна на тавана нещо. Разг. Изоставям напълно нещо, преставам да се занимавам с нещо. — Аз, свато, съм решил да метна тази пущина — политиката — на тавана, да си гледам търговийката, няма да ставам министър я. В. Нешков, Н, 205. Мятам / метна око на нещо или някого. Разг. Много харесвам нещо или някого и искам да го притежавам. Драката разбираше, че искат да го подиграят, .. — Май че му е метнала око... — превзето сериозно каза Златан. — Как щяло да го не хареса... Журналист! Т. Монов, СН, 194. Мятам / метна петалата (петалите). Обикн. в св. Разг. Грубо. Умирам. „Аз не намярвам в друго никаква прелест на живота вече и ако, .., аз не се усетя наново на този труд и живот (бурния граждански), страх ме е да не метна петалите в задушливия круг на бездействието“. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 10-11. Мятам / метна примка на шията (врата) на някого. Разг. 1. Обесвам някого. — Ще се разправяме при прокурора. Там ще ви питам защо нападате като разбойници мирни хора. — Мирни хора ли? Ех, твойта мамица, ако си ти, за който те вземам, сам ти мятам примката на шията. Ем. Станев, ИК I и II, 300. 2. Подчинявам под властта си, заробвам някого. Мятам / метна си въжето (примката) <на врата (на шията)>. Разг. 1. Обесвам се. Снахите ме изпъдиха, бях решил да си метна въжето на шията и да увисна на върбата в Пенчината ливада, но ми досвидя. Кр. Григоров, Н, 139. 2. Сам ставам причина да изпадна в лошо, в подчинено положение; заробвам се. — Всички тия, като тебе, живят с лъжливи представи за живота, с илюзиите си. Замотават се с железни мрежи, които сами си заплитат, сами си мятат примката на шията. Д. Талев, ГЧ, 385.
МЯ̀ТАМ2, -аш, несв., прех. Движа ту в една, ту в друга посока; мяткам. Самотен като топола се бе изправил отсам овчарят. Вятърът мята и развява късата му абичка. П. Тодоров, И I, 6. Камбанен звън възвестяваше, че погребението започва .. Един нисък валчест поп, .. се зададе най-напред, като канерваше и мяташе бавно стародревна кадилница. Чудомир, Избр. пр, 124. И биволи, и говеда изпърво се налудуваха, а сетне лека-полека се закрепиха и, поразкрачени, сладко рупаха младата крехка трева, като мятаха опашки от удоволствие. Ил. Волен, БХ, 19. При завоя на пътя изведнъж се появи кабриолетът. Конете препускаха бързо и мятаха гривести шии. О. Василев, Т, 13. мятам се страд.
МЯ̀ТАМ СЕ несв., непрех. 1. Движа тялото си ту в една, ту в друга посока, обикн. при трескаво състояние под въздействие на висока температура, при силна болка или при душевно преживяване; мяткам се. Борис се мяташе и бълнуваше в огъня на треската. Д. Димов, Т, 546. Тя се мяташе в леглото като на въглени и такава тежест душеше гърдите ѝ, че ѝ се искаше да извика. Елин Пелин, Съч. I. 105. Бързаше [Стана] да нахрани добитъка, да стъкми обяд за Иван, .., и пак да се върне при болната Диляна. Цяла нощ дружката ѝ се мята в мъка и огън. М. Смилова, ДСВ, 103-104. Най-напред старшията би Ганка. Тя безпомощно се мяташе и викаше от болки. М. Марчевски, МП, 93. Легне уж да спи. Па се разтрупи, размисли и по цяла нощ не мигнува, ами се токо мята насам-нататък и токо въздиша. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 137.
2. Крача, пристъпвам ту в една, ту в друга посока под влияние на нервно напрежение, на силна емоционална възбуда; мяткам се. — Ние трябва да им [на четниците] помогнем! — шепнеше Борис Глушков и се мяташе безспир от ъгъл в ъгъл. Д. Талев, И, 123.
3. Дърпам се, за да се изтръгна, измъкна от някого или от нещо; мяткам се. По целия път то [негърчето] се мятало, опитвало се да захапе ръката му и да се освободи. Гр. Угаров, ПСЗ, 9.
4. Обикн. за кон — препускам устремно напред. Показаха се високите сиви коне на Захария, мятаха се в галоп, обгърнати от снега. Й. Йовков, АМГ, 184. Ту от едната, ту от другата страна префучаваше някоя каруца, конете бясно се мятаха. Й. Йовков, ЧКГ, 233.
5. Бързо и рязко се движа в една или друга посока; мяткам се. Зелените пламъци танцуваха пред очите им, рибата се мяташе, водата кипеше под силните удари на опашките им. П. Вежинов, ДБ, 223. Последен догаряше оборът, сухите прогнили дъски и греди някак тревожно пращяха и падаха в пустия, изоставен завинаги двор, където кравите, подплашени, отчаяно мучаха и се мятаха на всички страни. П. Михайлов, МП, 77. Кучето се мяташе на всички страни, провираше се в храстите, ровеше пожълтялата оросена шума и все теглеше ремъка надолу. Б. Несторов, СР, 111. ● Обр. Опитала дотук и позорни амнистии, и безплодни наказателни експедиции, Портата занапред пак ще се мята от една към друга гибелна крайност. В. Мутафчиева, КВ, 143.
6. Прен. Неспокойно, трескаво размишлявам върху нещо, като допускам различни, дори противоположни, анализи и преценки. — Стамболов тука ли е? — Тук е. И от вчера се мята в безизходност. Искаше да разбере кой точно стои начело на тая работа в София. Сега вече знае. В. Геновска, СГ, 475. Уплел се в гъстата мрежа на една религиозно-мистична философия, .., той се мята с вцепенена мисъл между началото и края на времето. М. Кремен, РЯ, 277. Данка уважаваше мъжа си и помоли да не бързаме да произнасяме присъда над скромния бай Трайко, но тя самата се мяташе в догадки. Сл. Трънски, Н, 239.
◊ Мятам се като риба на сухо (пясък). Разг. 1. Измъчван от силна физическа болка или от душевно страдание, непрекъснато се въртя на една или друга страна. Колко продължи това, Казакът не знаеше. Той изгуби представа за времето, пъшкаше само дълбоко и страшно, мяташе се като риба на сухо или се отпускаше обезсилен, .. Уморени, .., мъчителите спряха боя и се измъкнаха навън. Г. Караславов, СИ, 172. 2. Изпаднал съм в крайно тежко положение и напразно, безуспешно търся изход от него. Положението на германофашистките окупатори се влошавало с всеки нов ден .. Управляващите прогермански кръгове в България започват да се мятат като риба на сухо. Г. Караславов, Избр. съч. III, 245. Големанов: — Къде се дяваш, скитнико? Любомир: — Тук съм, татко. Големанов: — Виждам, колко си тук .. По цял ден те няма, .. а баща ти тия дни се мята като риба на пясък. Ст. Л. Костов, Г, 85.