изхѝтрям - първо лице, единствено число, сегашно време изхѝтряш - второ лице, единствено число, сегашно време изхѝтря - трето лице, единствено число, минало свършено време изхѝтряме - първо лице, множествено число, сегашно време изхѝтряте - второ лице, множествено число, сегашно време изхѝтрят - трето лице, множествено число, сегашно време изхѝтрях - първо лице, единствено число, минало несвършено време изхѝтряхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изхѝтряхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изхѝтряха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изхѝтряше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изхѝтряй - второ лице, единствено число, повелително наклонение изхѝтряйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изхѝтрящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изхѝтрящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изхѝтрящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изхѝтряща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изхѝтрящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изхѝтрящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изхѝтрящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изхѝтрящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изхѝтрящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изхѝтряйки - деепричастие изхѝтрял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изхѝтрялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изхѝтрялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изхѝтряла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изхѝтрялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изхѝтряло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изхѝтрялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изхѝтряли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изхѝтрялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изхѝтрян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изхѝтряния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изхѝтряният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изхѝтряна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изхѝтряната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изхѝтряно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изхѝтряното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изхѝтряни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изхѝтряните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 мятам (прен.; разг.) - минавам (прен.; разг.) - прекарвам (прен.; разг.) - извозвам (прен.; разг.) - излъгвам - изигравам - измамвам - изхитрям - прецаквам (разг.) - изпързалвам (разг.) - изработвам (прен.; разг.) - хързулвам (разг.)2 изхитрям - надхитрявам - надхитрям
ИЗХЍТРЯМ1, -яш, несв.; изхѝтря, -иш,
мин. св. изхѝтрѝх, св., прех. С хитрост вкарвам някого в заблуда, измамвам го; изхитрявам. Насо го раняват в левия крак тъкмо под коляното. Но Личо нали е брат, не го изоставил – изхитрили потерята, измъкнали се, гмурнали се в гората. К. Георгиев, ВБ, 58. – Това момче развали играта. – Развали я, но от него сигурно ще стане добър следовател. Разузнавач! Че мечка такава опашка има ли бе. – Ей, вярно, бе! – Ех, че ни изхитри! П. Проданов, С, 122. Като научи, че вече е излязъл, истински се ядоса. – Измъкна се преди мене... Изхитри ме той мене, това е! Б. Несторов, АР, 125. // Надхитрям. „Вие може би ще доживеете да видите чудеса. Тогава ще ме помните. Човек ще изхитри природата“. СбЦГМГ, 49. изхитрям се, изхитря се страд.Виж повечеИЗХЍТРЯМ СЕ несв.; изхѝтря се св., непрех. Проявявам хитрост, действам, постъпвам хитро. Като [Христака] седеше, не му се ставаше. И се изхитряше, та пращеше повече младите да завръщат добитъка. Ил. Волен, МДС, 212. Златката се изхитри и не слезе от дървото, където беше хралупата, а се прехвърли на съседното дърво и тръгна от клон на клон, да не остави следи по земята. Ем. Станев, ЯГ, 52. Мобилизираните се бяха изхитрили. Наистина, кръчмите по границата бяха затворени, но алкохол пристигаше запечатан в консервени кутии. Д. Кисьов, Щ, 193–194. Преди да бяха се усетили от околийското управление, успяхме да ги [позивите] разпратим навсякъде – трябваше да се изхитрим, защото полицията сега е завардила всичко, гони, претърсва, арестува. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 33. Някои търговци се изхитрели. Сдружавали се и изнасяли орташки на пазара големи количества стока. П. Мирчев, К, 95. Той не престаяше да чете еще и когато ся блъскаха и тропаха машините на фабриката, зачтото той си беше изхитрил да си слага книгата на стана, дето работеше. Й. Груев, СП (превод), 148.
ИЗХЍТРЯМ2, -яш, несв.; изхѝтря, -иш, мин. св. изхѝтрѝх, св., непрех. Οстар. Изхитрям се. За да ся не покаже съвсем противна на царската заповед, тя [патриаршията] изхитря вместо Неофита българина, според съдържанието на ирадието, да назначи другаго Неофита грък. П. Р. Славейков, ГУ, 21.