1 откачам (разг.) - "" - полудявам - побърквам се - обезумявам - влудявам се - умопобърквам се (книж.) - смахвам се - мръдвам (разг.) - превъртам (разг.) - изперквам (разг.) - изкуквам (разг.) - психясвам (разг.) - перкулясвам (разг.) - лудвам (разг.)
ИЗПЀРКВАМ, -аш, несв.; изпѐркам, -аш, св. 1. Прех. Разг. Перкам, первам изведнъж някого или нещо. Изперках го с тетрадката по главата.
2. Непрех. Жарг. Започвам да действам, да се държа като ненормален, ставам ненормален; побърквам се, перколясвам, изперколясвам. Не ми обръщай внимание, от работа съвсем изперках. Той изперква и затова стой далече от него. изперквам се, изперкам се страд.
ИЗПЀРКВАМ СЕ несв.; изпѐркам се св., непрех. Жарг. Държа се като ненормален, ставам ненормален; побърквам се. Аз го обичам, ценя, уважавам и не бих искал хората да се побутват скришом и да си разменят съучастнически погледи – „Съвсем се е изперкал, горкият!“. Не, баща ми не се е изперкал, мисълта му тече бистро, волята му да не върши глупости стои на мястото си, но нервите му явно не са в ред. Ат. Мандаджиев, БЦР, 85.