мръ̀двам - първо лице, единствено число, сегашно време мръ̀дваш - второ лице, единствено число, сегашно време мръ̀два - трето лице, единствено число, минало свършено време мръ̀дваме - първо лице, множествено число, сегашно време мръ̀двате - второ лице, множествено число, сегашно време мръ̀дват - трето лице, множествено число, сегашно време мръ̀двах - първо лице, единствено число, минало несвършено време мръ̀двахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мръ̀двахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мръ̀дваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време мръ̀дваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мръ̀двай - второ лице, единствено число, повелително наклонение мръ̀двайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мръ̀дващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мръ̀дващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мръ̀дващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мръ̀дваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мръ̀дващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мръ̀дващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мръ̀дващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мръ̀дващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мръ̀дващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мръ̀двайки - деепричастие мръ̀двал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мръ̀двалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мръ̀двалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мръ̀двала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мръ̀двалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мръ̀двало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мръ̀двалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мръ̀двали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мръ̀двалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мръ̀дван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие мръ̀двания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие мръ̀дваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие мръ̀двана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие мръ̀дваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие мръ̀двано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие мръ̀дваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие мръ̀двани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие мръ̀дваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 откачам (разг.) - "" - полудявам - побърквам се - обезумявам - влудявам се - умопобърквам се (книж.) - смахвам се - мръдвам (разг.) - превъртам (разг.) - изперквам (разг.) - изкуквам (разг.) - психясвам (разг.) - перкулясвам (разг.) - лудвам (разг.)2 мръдвам - помръдвам
МРЪ̀ДВАМ, -аш, несв.; мръ̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Движа се леко, правя малко, незначително движение, мърдам (в 1 знач.) веднъж или няколко пъти; мръдвам се, помръдвам се, помръдвам, шаввам. Две-три врабчета подскачаха към Серафима и той се пазеше да не мръдне, за да могат да си вземат някоя трохичка. Й. Йовков, ЖС, 10. Тъй като той бе мръднал на стола, броеницата се бе изсулила от неговия скут. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 181. — Много мъже съм срещала, три пъти е трепвала утробата ми. И то — само като ги погледнах. Сигурно тъй непразните жени усещат, че за пръв път децата им мръдват в тях. А. Дончев, ВР, 225-226. На ушите ѝ [на баба Мара] висяха две големи, кръгли обеци. Като мръднеше и те святкаха и подрънкваха. К. Калчев, ПИЖ, 129. По лицето му не мръдваше нито един мускул. Г. Караславов, СИ, 9-10. // Разг. Трепвам, потрепвам. Димето мръдна неспокойно, вдигна глава и спря поглед на Велко. Ив. Мартинов, ПМ, 22. Конят мръдна леко и изпръхтя като че въздъхна. Й. Йовков, ЖС, 48. // С предл. с. Правя леко, незначително движение, мърдам с част от тялото си веднъж или няколко пъти; помръдвам. Той стоеше неподвижно, само от време на време мръдваше с ръка.
2. Прех. Привеждам в слабо движение, мърдам нещо, обикн. част от тялото си веднъж или няколко пъти; помръдвам. Сарандовица мръдна тънките си вежди и само с глава направи знак. Й. Йовков, ΒΑΧ, 67. Пеленачето мръдна главичката си и тихо проплака. Ст. Загорчинов, ДП, 473. Като мръдна пренебрежително плещи, хубавицата се обърна и лениво провлачи крака към завесата. А. Дончев, СВС, 25. Ни крак да мръдне смей, нито ръка. К. Христов, ЧБ, 158. Птицата отскочи на по-горна вейка, изтърси натрупания сняг и изплака: — Ех, да знаеш и моята мъка! Крило не мога да мръдна от изтощение, краката ми треперят! П. Бобев, ГЕ, 31. Охльо мръдва си рогата. Ран Босилек, ВП, 55. // С отриц. не. В съчет. с очи. Не помествам, не откъсвам погледа си от някого или от нещо. Цончо устреми очи към дупката и вече не ги мръдна оттам. Ив. Вазов, Съч. VIII, 125.
3. Обикн. с отриц. не. За нещо — поклащам се, помествам се от мястото си. Момъкът се покачи по стълбата и се опита да повдигне вратата. — Не мръдва — обади се Куман. — Здраво е притисната. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 81. На едно място корените на троскота бяха тъй дебели и тъй нагъсто, че плугът запука, запука — и спря. Аго завика и завъртя камшика — воловете взеха да тъкат, както се казва, назад-напред, но плугът не мръдна. Й. Йовков, АМГ, 94. Повежда ни по черния път до сами реката и насърчава шофьора да кара през шубраки и ровове, през поляни и пясъци, догдето колата нахълта в едно блато и повече не мръдна. Н. Стефанова, РП, 159. // С отриц. не. Не показвам признаци на живот, оставам безжизнен; не помръдвам. Хванал се на борба с най-силния турски пехливанин. Вдигнал го над главата си, стоварил го на земята и турчинът вече не мръднал. А. Каралийчев, НЗ, 227. И като стигна до барата падна, а Петраки с един колец отгоре право по главата го [кучето] удари, та не мръдна. Й. Радичков, СР, 97. Като ти забия нещо в гушата, няма да мръднеш. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 124.
4. Сменям, променям мястото си; придвижвам се от едно място на друго, премествам се, отмествам се, поотмествам се, мръдвам се, помръдвам се. Нисичкият шофьор го погледна под око и каза спокойно: — Ти, чиче, не е зле да мръднеш малко .. Ако падне бомба върху складовете, после не могат ти събра парчетата. П. Вежинов, НС, 29. Народът обаче не мръдна от площада, докато жените от делегацията не слязоха долу. П. Здравков, НД, 100. Чълнът, .., се скри вече зад високата тръстика, а Момчил не мръдваше от мястото си. Ст. Загорчинов, ДП, 420. Една млада жена къпеше сивата си крава в плиткото, на разлива .. — Мръдни от брода, о-маа! Бутни тая крава да минем — подкачи я Пешо. Ст. Даскалов, СЛ, 12. Кравите потеглиха и мръднаха два-три разкрача, ярема падна от едната — забравил беше да я зажегли. Ил. Волен, ДД, 120. ● В клетва.— Оттук да не мръдна, ако лъжа .. Да пукна макар, ако не го намерих! — взе да кълне пазачът на полския имот. Б. Обретенов, С, 155.
5. Прех. Отмествам, премествам нещо от мястото му; помръдвам. Турчинът мина напред, разгледа големия камък, съблече си антерията, налегна камъка отсам, натисна го оттатък, но и той не можа да го мръдне. А. Каралийчев, СР, 50. Никаква водна стихия не ще може да мръдне 40 метра дебелата в основите си стена. З. Сребров, Избр. разк., 210. Блъснала [тя] дърва, въглища, засилила печката като пещ и не ми мръднала тенджерата! ВН, 1960, 2664, 4.
6. Разг. Отивам някъде, обикн. наблизо или за малко време; мръдвам се. Бай Марин мръдна към колата, взе мотиката и като се върна, почна да копае. А. Каралийчев, ЛС, 46. Най-после един ден, когато продавачът мръдва към къра по някаква работа и се връща, не намира дините. Ив. Хаджийски, БДНН I, 154. Като разбра, че няма да хване клен, малкият рибар наниза върху кукичката едно червейче, .. и мръдна по-нагоре за мренки. СбХ, 105. // Заминавам за някъде, пътувам до някакво място. Отдавна мечтаех да мръдна поне за малко в чужбина .. Но сигурно ли е? М. Грубешлиева, ПИУ, 178.
7. Прен. Разг. Развивам се в някакво отношение; променям се, мръдвам се. То [християнството] е потушило омразата с проповед за любов и братство между хората, с равенството пред Бога и прочее .. Но оттогава работите не са мръднали много далеч. Ем. Станев, ИК I и II, 513. По-скорошното уреждане на финансовите въпроси трябва да бъде първата задача, тъй като без туй не можем мръдна крачка напред. Бълг., 1902, бр. 449, 1. // За цена, стойност — покачвам се, пораствам, раста. Осем години управляваше Сговорът и никаква надежда нямаше да падне. А народът оголя, обедня, .. пък житото не мръдваше от два лева нагоре. Г. Караславов, Избр. съч. II, 258. — Но ти знаеш, че държавата ще събере фонд за осигуровките пак от джоба на работниците — каза той — а надниците няма да мръднат нито с лев по-високо. Д. Димов, Т, 77. // Прен. Разг. За организъм, животно или растение — развивам се, раста, пораствам. — Ние, децата, поливахме корена, слагахме му и торчица. По едно време завърза малко плодче. След седмица-две то стана колкото мъжки юмрук. Ала по-нататък не мръдна. Кр. Григоров, ОНУ, 74. След дъжда житото мръдва.
8. Прен. Само св. Разг. Грубо. Полудявам, откачам, шашвам се. Понякога си говореше на глас и се сепваше — май съм мръднала. В. Андреев, ПР, 41. По-младите селяни, които не помнели първото му постене, смятали, че е мръднал. Д. Вълев, Ж, 92. — Малин Петков — фон Хобе! Пощаджиите примират от смях, като го търсят .. — Защо се подписва така ? — Де да знам .. Може и да е мръднал. Др. Асенов, СВ, 72. Полудял си в последно време. Мръднал си, както казват тарикатите. Ст, 1968, бр. 1192, 1. Лекарите се видели в чудо. Като се убедили, че пациентът им сериозно е мръднал, те се оттеглили отново на консулт, да мислят и кроят какво да правят по-нататък. ОФ, 1950, бр. 1761, 4.
9. Прен. Разг. Имам леко поведение, без морални задръжки съм; шаввам, кръшвам, поскитвам. Не бива да ѝ се вярва, тя е от тия, които мръдват. Δ Всеки път, когато мръдне с някого, я хващат. мръдвам се, мръдна се. страд. от мръдвам (в 5 знач.).
МРЪ̀ДВАМ СЕ несв.; мръ̀дна се св., непрех. Разг. 1. Правя малко, незначително движение, мърдам се (в 1 знач.) веднъж или няколко пъти; мръдвам, помръдвам, помръдвам се. Лениво бяха пъхнали ръце в джобовете си и поглеждаха, без да се мръднат. Й. Йовков, ПГ, 250. Севдана и Здравка стояха още на първите си места. Нещо като че да ги задържаше там и те не смееха да се мръднат. Ц. Церковски, Съч. III, 26. Отведнъж нему се стори, че земята под него се мръдна, като че ли бе поледица и краката му се подхлъзнаха, върху очите му падна мрак. Ст. Загорчинов, ДП, 487.
2. Сменям, променям мястото си, придвижвам се от едно място на друго; премествам се, мръдвам, помръдвам се. К. Величков отсъствуваше от България. Каравелов бе арестуван. Цанков не бе се мръднал от къщи. С. Радев, ССБ II, 12. — Аз няма стъпка да се мръдна оттука, докато не си свърша с тебе! П. Тодоров, Събр. пр II, 319. Щастливи, че са се излъгали в догадките, другарите се спуснаха към него и със сълзи на очи го прегръщаха и целуваха. Само Данка не се мръдна от мястото си. Сл. Трънски, Н, 239.
3. Рядко. Излизам, отивам някъде, обикн. наблизо или за малко време; мръдвам. Където султанът се мръдне, след него / ти важно пристъпваш и с гордо чело. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 88.
4. Само св. Остар. Влизам, вмъквам се бързо някъде; мръдна, бутна се. В един миг Цончо мина като сянка по урвата на срещния бряг и се мръдна в дупката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 126. Един ден, .., като обикалял църквата през време на прянос, мернало му се нещо отвън на пътя. Изкарал пряноса набързо, мръднал се в олтаря. Чудомир, Избр. пр, 194. Той се мръдна в една вратня. Ив. Вазов, Съч. VI, 110.
◊ Без да си мръдвам / мръдна <и> пръст<а>; Без да си мръдвам / мръдна <и> малкия пръст. Разг. Не полагам ни най-малко усилие да предприема, да извърша нещо, обикн. в полза на някого.