изку̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време изку̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време изку̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време изку̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време изку̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време изку̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време изку̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изку̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изку̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изку̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изку̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изку̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изку̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изку̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изку̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изку̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изку̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изку̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изку̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изку̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изку̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изку̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изку̀квайки - деепричастие изку̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изку̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изку̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изку̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изку̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изку̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изку̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изку̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изку̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 откачам (разг.) - "" - полудявам - побърквам се - обезумявам - влудявам се - умопобърквам се (книж.) - смахвам се - мръдвам (разг.) - превъртам (разг.) - изперквам (разг.) - изкуквам (разг.) - психясвам (разг.) - перкулясвам (разг.) - лудвам (разг.)
ИЗКУ̀КВАМ, -аш, несв.; изку̀кам, -аш, св., непрех. 1. За кукувица – изведнъж куквам1, кукам веднъж или няколко пъти.
До крайност [кукувичето] ще използува глупостта на синегушките. А те ще хранят великанското си чедо, докато един ден то изкука и се изгуби из гората. Ем. Станев, ЯГ, 91. – Да, не е хубаво това – отговори старецът, вслушай в гласа на кукувицата, като броеше с пръстите си колко пъти досега е изкукала. К. Калчев, ЖП, 447. От малкото прозорче на старинния часовник се показа една кукувица – тя изкука десет пъти и пак се скри в малката горска къщичка. Д. Спространов, С, 319.Виж повече2. Прен. Разг. Преставам да мисля, да разсъждавам разумно; откачам. И аз тутакси се обадих: „Да, ама от много четене може и да изкука!“. Св. Жеков, КК, 34. Още не беше изкукала дотолкова, че да му вярва на всички измислици.