кѐф - единствено число, нечленувано кѐфа - единствено число, членувано - непълен член кѐфът - единствено число, членувано - пълен член кѐфове - множествено число, нечленувано кѐфовете - множествено число, членувано
1 настроение - разположение - кеф (разг.)2 сладост (прен.) - доволство - удоволствие - наслада - наслаждение (книж.) - кеф (разг.)
- 1. кеф
- - Бяга ми кефа
Виж повече- - Гледай си кефа
- - Гледам си кефа
- - Глей си кефа
- - Разтуря ми се кефа
- - Скършва ми се/скърши ми се кефа
- - Скършвам/скърша кефа
- - Счупва ми се/счупи ми се кефа
- - Счупвам/счупя кефа
- - Кеф ти риба, кеф ти паламуд
- - На (в) кеф съм
- - Правя си кефа
КЕФ, кѐфът, кѐфа, мн. кѐфове, м. Разг., понякога пренебр. 1. Добро, весело настроение. — Какво сте се начумерили, войводата ли ви развали кефа? — подметна тя и се усмихни. Тези думи поразпуснаха Дамян. Т. Монов, СН, 43. Кога си сръбне повечко винце или ракийца, тогива му дохождаше кефа, тогива са той развеселяваше, биля и пропяваше. Ил. Блъсков, ПБ, 61. // Разш. Готовност, желание, настроение за нещо и под. — Аз мъж ли съм или съм куче, да чакам навън с часове, да ви доде вам кефа, че тогива да ми отворите? Ил. Блъсков, ПБ, 32-33. Co голем кеф служела у таткоата кукя, и попот много се фалел и брат йе и снаа йе, без да я познаят, оти тая е нивна. СбНУ X, 169. Докле дойде кефът на чорбаджията, на сиромаха душата излиза. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 144.
2. Удоволствие, наслада. — Да пием без философия, просто за кеф — отвърна тя и чукна звънко чашата си в неговата. К. Кръстев, К, 125. Младите имаха навика, като привършат дневната си работа, да изпушат по една цигара с кеф. Д. Спространов, С, 236. Ала зле ли е и на тоя свят да поживееш с кеф? Без кеф нито доброто, нито злото имат лезет. Ем. Станев, А, 226. Идва ред с данъци да бъдат обложени и печалбите от разните кефове и забави. П. Мирчев, К, 94. Прави ми кеф да те дразня.
3. Воля, желание. Тошка избърса сълзите си с крайчеца на черната вълнена престилка и отстъпи. — Да ида оттатък, може да ме види — погледна тя плахо. — Кой? — кресна Арнаутката. — Че какво като те види? .. Тя да не е господарка на кефа ти? Г. Караславов, Тат., 33. Вечерта, .., мало по-напред той [садрезамският син] го викна настрана царскиот син и му рече: „.. Я сака да бида ваш чувач за от секаква работа.“ Това на царот не му беше по кефот. СбНУ XIX, 71.
4. При гл. съм или ставам в 3 л. ед. и крат. лич. местоим. в дат. Със съм. а) Имам желание, иска ми се нещо. — Ако изберете мене, аз заплата не искам — рекъл им той. — Каквото ще взема, всичко ще изгуляваме. Пари, рекъл, не ща, кеф ми е да ме изберете заради жената — като е ревнала, веднъж и на нея да кажели кметица. Г. Караславов, Избр. съч., 168. А дядо поп добави: — Па и защо да не го заколва, .., яре му е, кеф му е. .. и я да съм, и я го закалям. М. Георгиев, Избр. разк., 182. б) Приятно ми е, доволен съм от нещо. На горския не му беше никак кеф, като гледаше как ние разчистваме три декара церова гора, за да пуснем в нея новата китайска буба. Й. Радичков, ЧП, 77. Кеф му е било, че се прибрала жена му и ще стане героиня, и рекъл горкият да си пийне. Ст. Даскалов, СЛ, 495-496. Със ставам. Става ми приятно, обхваща ме весело настроение, задоволство от нещо. — Абе защо го биха него? .. Ама кеф ми ставаше като пръскаше от месата му оня червен шадраван. Ив. Вазов, Съч. XI, 101. Христо (мило) — Нека — нека се усуква край тебе, Радо — остави го! Рада (успокоена) — Тъй. На тебе ти кеф стана. П. Тодоров, Събр. пр II, 26. Аз да имам таквази невяста, да я похвали друг, кеф ще ми стане. П. Тодоров, Събр. пр II, 182.
◊ Гледай си кефа. Разг.; Глей си кефа. Диал. Не се тревожи, не се безпокой. — Ще ти изкапят зъбите, не бива да ядеш много захар. — Гледай си кефа. Когато му дойде времето и да ям, и да не ям — пак ще изкапят. Д. Спространов, С, 225. — Изключи магнетофона, ти казвам. Киро няма да ти прости. — Гледай си кефа!... (Пуска магнетофона.) К. Кюлюмов, ПШ, 9-10. Гледам си кефа. Разг. Живея безгрижно, като мисля предимно за удоволствията си. — Козите ядат ли слама? .. — И лятно време: забъркаш им слама и царевица, па си гледаш кефа. К. Кюлявков, ОЛ, 15. — Ходи си на лов, гледа си кефа човекът — рече той и врътна неопределено глава: не се знаеше, заканваше ли му се, или му завиждаше. Г. Караславов, Т, 132. Скършва ми се / скърши ми се (счупва ми се / счупи ми се) кефа. Разг.; Бяга ми кефа. Диал. Става ми неприятно от нещо и си развалям настроението. — Ти нящо като че си недоволна, мамо? Какво има? Защо ти е така скършен кефа? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 225. Скършвам / скърша (счупвам / счупя) кефа на някого. Разг. Развалям доброто настроение на някого, ставам причина някой да загуби доброто си настроение. Един ден например разплакалата жена отишла в къщата му. Подала му лист хартия, заплаха от бригадира, че ако му скърши кефа... Още същата вечер Петър Пашев свикал съвещание на управителния съвет. Ст. Поптонев, ОБЛ, 141. Ходя по кефа на някого. Разг. Угаждам на някого, изпълнявам прищевките му. — Додето слушате вие [чорбаджиите] тези гърци и додето ходите по кефа им да им клатите шапка, ни един добър български ден с добро име няма да излезе. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31.
— От араб. през тур. keyif, keyf.