удово̀лствие - единствено число, нечленувано удово̀лствието - единствено число, членувано удово̀лствия - множествено число, нечленувано удово̀лствията - множествено число, членувано
1 сладост (прен.) - доволство - удоволствие - наслада - наслаждение (книж.) - кеф (разг.)2 удоволствие - тръпка (прен.; разг.) - гъдел (прен.; разг.)3 удоволствие - блаженство - наслада - наслаждение (книж.) - благодат - нирвана (книж.; поет.)
удовòлствие, мн. -я, ср. 1. Чувство на радост, доволство от приятно усещане или преживяване: наслада, сладост.
Вие не обичате тоя спорт? А той доставя такова удоволствие. Вазов. Ние се втурваме да се къпем. Какво удоволствие! Водата — топлинка, игрива, гали плещите ти, раменете ти, гърдите ти, лицето ти. Д. Немиров. Намирам удоволствие в нещо. Чувствени удоволствия. 2. Забава, развлечение. Много малко вкус имам към модните удоволствия, мразя балове, визити и увеселения подобни. Вазов. Търсеше все по-често удоволствията на живота, отдаваше се на риболовен и автомобилен спорт, на приключения с млади жени. Дим. Димов. □ С удоволствие (разг.) — с най-голяма готовност, с най-голяма радост. Бъдете любезни да ми прочетете нещо. — С най-голямо удоволствие. Вазов.Виж повече