сла̀дост - единствено число, нечленувано сладостта̀ - единствено число, членувано сла̀дости - множествено число, нечленувано сла̀достите - множествено число, членувано
1 сладост - сладина 2 сладост (прен.) - доволство - удоволствие - наслада - наслаждение (книж.) - кеф (разг.)
слàдост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на сладък.
Стъпи на задния стол на кораба и взе един грозд. Преди да вкуси, го похвали: — От сладост се лепи. К. Петканов. 2. Само ед. Вкусово усещане, предизвикано от нещо сладко, вкусно. Ще накарам сестрата да ми източи баница, да свари едно тлъсто пиле — и Лазар се облизва блажено, предвкусвайки сладостта от хубавото ядене. Л. Стоянов. До очи свят, до зъби сладост. Погов. 3. Прен. Приятно, хубаво усещане изобщо. И унесен в сладостта на мечтанията за земя и имот, който може да придобие, той заспа. Елин Пелин. Той живееше между възрастни и рядко изпитваше сладостта на детските игри. М. Марчевски.Виж повече