наму̀сен - единствено число, мъжки род, нечленувано наму̀сения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член наму̀сеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член наму̀сена - единствено число, женски род, нечленувано наму̀сената - единствено число, женски род, членувано наму̀сено - единствено число, среден род, нечленувано наму̀сеното - единствено число, среден род, членувано наму̀сени - множествено число, нечленувано наму̀сените - множествено число, членувано
НАМУ̀СЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от намуся като прил. Намръщен, смръщен, навъсен, свъсен, начумерен, нацупен. От година нещо при него живееше сестра му — една намусена мургава госпожица. Г. Караславов, Избр. съч. II, 85. Влакът потегли. Димо сложи глава в ъгъла и затвори очи, за да не гледа намусените лица на пътниците. К. Петканов, МЗК, 136. Като фърли в същия миг плах поглед към госпожата,.., и забележи нейното недоволно и намусено изражение на лицето, веднага сбра устни. Т. Влайков, Съч. II, 168. Имаше портрети на познати стари моми,.., на намусени или весели хора, на грозни и красиви. М. Кремен, СС, 129. ● Обр. В стаята беше почти тъмно: намусеният зимен ден беше замрачил всичко. Г. Райчев, ЗК, 185. Строгите, намусени и почернели покриви на отсрещните къщи се чернееха в небето. Ив. Вазов, Съч. ХII, 189.Виж повече