свъ̀сен - единствено число, мъжки род, нечленувано свъ̀сения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член свъ̀сеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член свъ̀сена - единствено число, женски род, нечленувано свъ̀сената - единствено число, женски род, членувано свъ̀сено - единствено число, среден род, нечленувано свъ̀сеното - единствено число, среден род, членувано свъ̀сени - множествено число, нечленувано свъ̀сените - множествено число, членувано
СВЪ̀СЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от свъся като прил. 1. За вежди – който е свит, надвесен към носа и над очите, обикн. в израз на недоволство, лошо настроение, замисленост и др.; навъсен, намръщен, смръщен. Никой от тях [съседите] не подозираше, че свъсените дебели вежди и пренебрежителният поглед на момчето са части от нарочната груба маска, която си беше изработило, за да крие зад нея нещастието на дрипавия си и гладен живот. А. Гуляшки, СВ, 53. Под свъсените му вежди гледаха две будни, ясни очи. Д. Спространов, ОП, 10. Дяконов го погледна весело изпод свъсените си гъсти вежди. Д. Талев, ГЧ, 69. Очите му се криеха зад свъсени, рошави посивели вежди. П. Здравков, НД, 110. // За лице, израз и под. – който изразява, показва лошо, невесело настроение, разположение; навъсен, намръщен, смръщен, начумерен, намусен, нацупен. При светлинката на кибритената клечка той видя свъсеното лице на баща си. Б. Несторов, АР, 28. Всеки свъсен и недоволен поглед на чорбаджията го смразяваше. Г. Караславов, СИ, 94. Тънките му устни, свити в ядна черта, свъсеното чело, хлътналите очи с червени жилки, целият му образ, всмукан от таен бяс, напомняше повече за демона на гнева и отмъщението. М. Смилова, ДСВ, 72.Виж повече2. За човек – който е със свити вежди и сърдит, мрачен израз; навъсен, намръщен, смръщен, начумерен, намусен, нацупен. Той сложи шишенцето пред свъсения клиент, натъкми специално приготвеното мезе и се усмихна повторно: – Е, ти що? Разсърдил си се на Деяна, а? Г. Караславов, СИ, 102. Евгени го слушаше свъсен, недоволен, разочарован. Д. Ангелов, ЖС, 51. Няколко дни той ходеше свъсен, сякаш не на себе си. М. Грубешлиева, ПИУ, 42.
3. Прен. За небе, природа, време и под. – мрачен, тъмен обикн. поради облачност, дъжд, мъгла; навъсен, намръщен, смръщен, начумерен. Всичко около тях пустееше – ни човек, ни животно се мяркаше по пустия кър, ни врани се виждаха да прехвръкват по свъсеното небе. Ц. Церковски, Съч. III, 167. Стефан не преставаше да обикаля околните селища и да подготвя четата. Все с тая цел през една тъмна, свъсена нощ той мина тайно по леда на реката и се озова насреща, в Русе, пред дома на познатото му семейство Обретенови. Ст. Дичев, ЗС I, 389. В свъсеното утро природата спотайва безброй оттенъци, предупредителни намеци, знаци. Бл. Димитрова, Лав., 54. Горе в Черказките планини се надигаха облаци, черни и свъсени. Й. Радичков, ГП, 36. Далече някъде програчи ято гарвани и се изгуби в свъсения глух хоризонт. Г. Караславов, СИ, 101.
4. Прен. Който е тъмен, неприветлив и предизвиква тъга, лошо настроение. Къщата и преди беше свъсена и мрачна, но на Васил се стори, че днес от тесните ѝ дълги прозорци излита мраз. Ив. Планински, БС, 8.