НАПУ̀ШЕН, -а, -о, мн. -и.
Разг. Прич. мин. страд. от напушвам; сърдит, ядосан. Може би ставам жертва на собствената си мнителност. Може Еванс наистина е забравил или, ако не е забравил, само временно е напушен от инцидента. Б. Райнов, Н, 433. — Защо е толкова напушен шефът?Виж повече
нап`ушен, -а, -о, мн. -и, прил. Жарг. Който е под въздействието на изпушена марихуана или хашиш. В мъжката тоалетна се кискаха група напушени тийнове. К/2007/33.