неизменѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано неизменѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неизменѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неизменѝма - единствено число, женски род, нечленувано неизменѝмата - единствено число, женски род, членувано неизменѝмо - единствено число, среден род, нечленувано неизменѝмото - единствено число, среден род, членувано неизменѝми - множествено число, нечленувано неизменѝмите - множествено число, членувано
НЕИЗМЕНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който остава един и същ, не се променя, изменя; неизмèнен, неизменяем, непроменяем, непроменим. Всичките изображения носят безжизнен, монотонен и неизменим печат, присъщ на византийската живопис. Ив. Вазов, Съч. ХV, 27.
„Гласът на животните — говори Цимерман, — при едни и същи условия, остая неизменим, когато звуковете на човеческата реч представляват разнообразни изменения.“ СбС, 9. Ние следователно, се решаваме с всичката сериозност на едно неизменимо убеждение да настояваме пред Портата за неизбежното освобождение на Македония. Пряп., 1903, бр. 84, 2. Неизменим закон.Виж повече