неизменя̀ем - единствено число, мъжки род, нечленувано неизменя̀емия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неизменя̀емият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неизменя̀ема - единствено число, женски род, нечленувано неизменя̀емата - единствено число, женски род, членувано неизменя̀емо - единствено число, среден род, нечленувано неизменя̀емото - единствено число, среден род, членувано неизменя̀еми - множествено число, нечленувано неизменя̀емите - множествено число, членувано
1 неизменяем - неизменен - неизменим - непроменим - непроменяем 2 постоянен - неизменяем - непроменлив - устойчив - константен (книж.)
НЕИЗМЕНЯ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се изменя, променя; неизменен, неизменим, непроменим, непроменяем. Той [човекът]
подига индустрията, той обработва земята,.., обяснява дружествените закони, историческите, световните и др.. Тези закони са намират пред очите ни у самата природа, те са вечни и неизменяеми. У, 1871, бр. 14, 212. Мохамеданският закон е основан изключително на корана и е следователно неизменяем. НБ, 1876, бр. 14, 53. За да са храни нашето тяло от чиста и редовна кръвообращающа кръв, нужно е тя всякога да има една неизменяема температура. Лет., 1876, 102. Тя се отправя с госпожа си във Версал и в целия си живот ѝ служи ревностно, с неизменяемо постоянство, кое не ослабява ни на едно мъгновение. С. Радулов, ГМП (превод), 186.Виж повече◊ Неизменяема величина. Мат. Величина, която остава постоянна, без промяна. Неизменяема част на речта; неизменяема дума. Езикозн. Част на речта или дума, която няма способност за формално (морфологическо) изразяване на граматическите категории, поради което няма граматически форми. Всичките части на речта, по външний си граматически вид, ся делят на изменяеми и неизменяеми. С. Радулов, НГ, 26. Деепричастието, като наречие, е дума неизменяема. С. Радулов, НГ, 88.