Основна форма: непроменѝм - Прилагателно

Форми:

непроменѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано
непроменѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
непроменѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
непроменѝма - единствено число, женски род, нечленувано
непроменѝмата - единствено число, женски род, членувано
непроменѝмо - единствено число, среден род, нечленувано
непроменѝмото - единствено число, среден род, членувано
непроменѝми - множествено число, нечленувано
непроменѝмите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 неизменяем - неизменен - неизменим - непроменим - непроменяем

Резултати от: Речник на българския език

НЕПРОМЕНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да се изменя, променя или трудно се променя; непроменяем, постоянен, неизмèнен, неизменяем, неизменим, непроменлив.

В преценката на една творческа личност не трябва да се преувеличават увлеченията и грешките, присъщи на всички, а да се търси дълбоко личното в неговия най-хубав, непроменим образ. К. Константинов, ППГ, 167. Татко лъв и майка лъвица не посвещават малкото си само в изкуството на лова, те му внушават и нужното уважение към „големите“, както и суровите, непроменими закони на рода. К, 1963, кн. 2, 10.

2. Остар. Несменяем, постоянен; непроменяем, непромèнен. Сулла, като изчистил противниците си по всичка Италия, прогласил ся за непроменим диктатор. Г. Йошев, КВИ (превод), 119. Основателните членове на „Дружеството“, са шестнайсет, които ще останат непроменими до бъдъщото годишно събрание. Ч, 1875, бр. 3, 132. Многословният восточен вопрос, който до вчера са мислеше за непроменим на политическата сцена на Европа, стъпи вече в своя трети акт и няма вече съмнение, че той ще да са изкара до края. Хр. Ботев, Съч. 1929, 211.

Виж повече