осъзна̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време осъзна̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време осъзна̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време осъзна̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време осъзна̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време осъзна̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време осъзна̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време осъзна̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време осъзна̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време осъзна̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време осъзна̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време осъзна̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение осъзна̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение осъзна̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие осъзна̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие осъзна̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие осъзна̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие осъзна̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие осъзна̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие осъзна̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие осъзна̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие осъзна̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие осъзна̀вайки - деепричастие осъзна̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие осъзна̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие осъзна̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие осъзна̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие осъзна̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие осъзна̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие осъзна̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие осъзна̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие осъзна̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие осъзна̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие осъзна̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие осъзна̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие осъзна̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие осъзна̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие осъзна̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие осъзна̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие осъзна̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие осъзна̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОСЪЗНА̀ВАМ, -аш, несв.; осъзна̀я, -а̀еш, мин. св. осъзна̀х, прич. мин. страд. осъзна̀т, св., прех. Напълно съзнавам, разбирам нещо. Мама не дойде веднага при мене. Остана оттатък — навярно чакаше да се поуспокоя и сам да осъзная колко е лоша постъпката ми. П. Славейков, МСК, 12. — Горко ви, люде, събрани от една трапеза, но разделени от щение за пари, власт, жени и слава!.. — Нещастни сте, че звънът на монетите ви допада повече от птичия хор, дважди по-нещастни, че цъфналият нар не радва окото ви и трижди нещастни, че не го осъзнавате. Й. Попов, БНО, 34. Като се обърна към другия ъгъл, където Елена бе коленичила и превързваше един болен, Найден изведнъж осъзна, че бе дошъл тук не за брата си, а за да срещне нея. В. Геновска, СГ, 385. Волята предполага човек да осъзнава своите чувства, да ги преценява и да ги владее. Псих. Х кл, 1951, 147. осъзнавам се, осъзная се страд. Тези неща не се разказват. Те трябва да се осъзнаят, да се доловят, да се почувствуват. В. Райков, ПВ, 27.
ОСЪЗНА̀ВАМ СЕ несв.; осъзна̀я се св., непрех. 1. Идвам на себе си, свестявам се. Тя тръгна към университета, но скоро разбра, че няма никакви сили да слуша лекции.. Продължи бавно нататък, не усети как е стигнала в парка. Най-сетне се осъзна на някаква пейка край малкото езерце. П. Вежинов, НБК, 251.
2. Преценявам, възприемам реално; разбирам, схващам, съзнавам.