разбѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време разбѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време разбѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време разбѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време разбѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време разбѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време разбѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разбѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разбѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разбѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разбѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разбѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разбѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разбѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разбѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разбѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разбѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разбѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разбѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разбѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разбѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разбѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разбѝрайки - деепричастие разбѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разбѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разбѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разбѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разбѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разбѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разбѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разбѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разбѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разбѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разбѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разбѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разбѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разбѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разбѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разбѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разбѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разбѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 включвам (разг.) - загрявам (разг.) - стоплям (разг.) - разбирам - проумявам - схващам - асимилирам (книж.) - чаткам (разг.) - смилам (разг.)2 виждам (разг.) - разбирам - проумявам - прозирам (прех.) - осъзнавам 3 дочувам (прен.; разг.) - чувам (прен.; разг.) - научавам - разбирам - узнавам - подочувам
- 1. разбирам
- - Български разбираш ли
Виж повече- - Кой ти разбира от военна музика
- - Не разбирам (ни<то>) бъкел
- - Разбира ли <ти> свиня от кладенчева вода
- - Разбираме си от лафа
- - Разбираме си от приказката
- - Разбира ми главата
- - Разбира <ти> свиня от ново корито
- - Колкото магаре от военна музика, разбирам
- - Колкото (като) магаре от кантар, разбирам
- - Колкото (като) магаре от псалтир, разбирам
- - Колкото (като) муле от кантар, разбирам
- - Колкото (като ) свиня от диня, разбирам
- - Колкото (като) свиня от тиня, разбирам
РАЗБЍРАМ, -аш, несв.; разбера̀, -ѐш, мин. св. разбра̀х, св., прех. 1. Осъзнавам с ума си смисъла, същността, значението на нещо; схващам, осмислям, проумявам. Свят се зави на Божура, нозете ѝ се подкосиха. Едва можа да се довлече до къщи и седна до плета. Отвън минаваха хора, приказваха, но тя не разбираше нищо. Й. Йовков, СЛ, 73. А в котловината, която прилича на гигантска чаша, .., отекват думите на песента, която хората бяха разбрали от край до край, защото я бяха почувствали със сърцето си. С. Северняк, П, 143. Той почна да разбира всички чертежи, всички дреболии по тях, вземаше молива, чертаеше ги и мислено ги сглобяваше част по част. Елин Пелин, ЯБЛ, 17. Изкараха [джандарите] на двора всичкия рогат добитък. Животните сякаш разбираха опасността, та плахо гледаха и се безпокоеха. К. Петканов, СВ, 198. Разбираш цялата нелепост / на този див, объркан свят. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 57. Аз едвам сега разбрах колко силно, колко нежно е коткал в душата си тая надежда да иде да се учи. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 154
2. Възприемам смисъла на дадена дума, говор, поради това, че е казана, произнесена ясно. Пееше се някъде по-близо ... Една, две секунди минават само и ние разбираме всичко: там пееха „Христос възкресе“. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 66. Тя чуваше и разбираше само отделни думи, защото над всичко, което слушаше и мислеше, падаше като тежка черна мрежа едно: Галчев убит... Галчев мъртъв. Й. Йовков, ЧКГ, 295. Дядо Колю имаше един чуден навик... Все като че шъпне или мърмори нещо, що никаква дума не можеш чу и разбра. М. Георгиев, Избр. разк., 157. Горският напълни чашата и отля малко на пода, като измърмори няколко тихи думи, които сам не разбра. В. Попов, Избр. пр, 83. — Беше казал, че ще се върне късно… — започва с хлипане жената, така че едва разбирам думите ѝ. Б. Райнов, ГН [еа].
3. Установявам някакъв факт, събитие; разкривам, научавам. — Хайде сега да те заведа да видиш стопанския двор, да разберем къде е Мария, пък можем и да я зърнем случайно. Н. Стефанова, РП, 38. Като се събуди, княгиня Софѝя дълго не можа да разбере де се намира. Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. Манол не даваше никому сметка. Само веднъж в годината, когато правеха баланса, Костадин можеше да разбере какви са печалбите и загубите. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 25. Мърмореше, че ония свраки стоят настрана, а тая са я пратили да подслушва, да разбере кое-що и да им каже. Й. Радичков, СР, 126. По неговите думи разбраха кой е и отде е тоя човек с коженото палто и го затвориха. Й. Йовков, ВАХ, 131. В Манолево пропяха петли. Сълплията разбра по кукуригането, че селото беше пред тях. Г. Караславов, Избр. съч. І, 208.
4. Схващам смисъла на действията, намеренията, проявите на някого; досещам се, отгатвам. — Ивке — рече ѝ, — разбираш ли защо баща ти прави това? Елин Пелин, Съч. І, 127. Чичо Симон ѝ подмигна да си влезе, но тя се престори, че не разбира и продължи да гледа. Елин Пелин, Съч. ІІ, 148. — Аз чух из стаята си стъпките на турците и разбрах, че идат за мене. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 67. После взе да става лошо, — чувам ги какво си шепнат, разбирам какво се канят да правят. Й. Йовков, ВАХ, 106. Не съм дете да не разбирам сметките ви. Намерихте една слаба жена и се нахвърлихте върху ѝ. К. Петканов, МЗК, 215. С практичния си ум Джупуна не ги [анархистите] разбираше и не желаеше да ги разбере. Смяташе ги мързеливи, пропаднали хора и болни мозъци. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 9.
5. Разкривам, схващам причината за нещо, което става, което се случва. Той даже не разбираше защо бягат тия хора. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 166. — Да беше отишла до чичови си — рече тя поверително — да разбереш защо е заминал в града. А? Г. Караславов, ОХ, 255. Чувах тих, .., но странно нежен шум, .. Една-две секунди аз слушам изненадан, без да разбера какво е. После изведнъж се досещам — шумеше Места! Й. Йовков, Разк. ІІ, 77. Тя сега разбираше защо сестра ѝ може да се чувствува доволна в тоя отдалечен кът. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 43. Дядо Васил усеща, че сърцето му пак се свива. Още малко и той ще разбере защо му става мъчно, но той не иска да разваля спокойствието си, не иска да чопли стари рани. Й. Йовков, ЖС, 115.
6. Само св. Разг. Обикн. с отриц. н я м а, н е или в подч. изр. с д о к а т о. Усетя, забележа. Само две години! А какво са две години? Няма да разбереш как ще се изтъркулнат като две седмици. Г. Караславов, ОХ, 264. Сестра ми — все това: „Заглавията, дето ги заръча, докато разберем, вече ги няма по книжарниците...“ Тя на книгите вика „заглавия“! Н. Стефанова, ПД, 90-91. Скоро работата се оправи. Всичките патици бяха още живи. Като се съвзеха след първата уплаха, те почнаха да махат с криле и докато разбера какво става, бързо ме вдигнаха във въздуха. А. Каралийчев, ПБМ (превод) [еа].
7. Обикн. несв. Отгатвам, долавям и споделям мислите, чувствата и желанията на някого. Павел разбираше братята си, догаждаше страданията на баща си и се чувствуваше чужд в къщата. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 19-20. Дядо Гено се обръща към мене усмихнат и ме гледа. Разбирам го: много бяхме си казали, много още имаше да си кажем. Й. Йовков, ВАХ, 102. Не сбъднаха се моите надежди за един мил, нежен съпруг. Да го любя, да го любя до полуда, .., да любя душа, която да ме разбира и да я разбирам. Ив. Вазов, Н, 9. После красноречиво и с жар заговори колко тежко живеел. В къщи не го разбирали, никой не го разбирал, особено жените. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 368. — Не се вълнувай, Митя, разбирам те, много преживя, върна се друг. Г. Стаматов, Разк. І, 90. Разбирам те, приятелю; не искаш / да слушаш люти укори. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 185. // Схващам и споделям идея, мисъл, чувство. — Излишно е, вярвам, да спомена, че ние като хора от едно революционно общество, което по силата на обстоятелствата е против Турция, добре разбираме въжделенията на българските емигрантски среди. Ст. Дичев, ЗС І, 408. Аз ясно разбирах татьовото огорчение, което му достави пренебрежението на един, божем, близък човек. Ст. Чилингиров, ХНН, 100. ● Обр. Гъдулката ми само / разбира мойта скръб: / засвиря — тя се слива / в миг с моята душа. А. Разцветников, Ст, 69. // С предл. п о. Улавям смисъла, същината на нечии намерения, чувства по характерен белег, знак, проява. Честолюбието му не даваше да пита, но снаха му го разбираше по погледа и се свенуваше, че не може нищо ново да му обясни. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 117. — Отсега нататък трябва да ме разбираш по очите — каза Тапата. — Тъй вярно, капитане! Е. Кузманов, ЧДБ, 15.
8. Само несв. Зная, владея, говоря някакъв език. — Вий разбирате френски, господине, да? Боже мой, колко ми е драго. Ал. Константинов, Съч., 135. Говори, че скоро щели да ни натикат в Дунава, и какво ли не още. Не можем да му разберем твърде руския. П. Вежинов, НС, 137. Отец Матей знаел всички езици, каквито имало по земята, а и Стефан доста разбирал румънски. Ст. Дичев, ЗС І, 256. „Жена не, ами кукличка. Да ѝ се ненагледаш. .. Само че не ѝ разбирам от езика. Тя ми поиска едно, пък аз нося друго.“ Ст. Чилингиров, СБД, 45-46. // Умея да схващам и осмислям звуковете и движенията на животните, птиците и някои насекоми, с които те общуват помежду си. И монахът разказа живота на пустинника, който победил в страдания плътта си и разбирал езика на птиците, на дивите животни в планината. Д. Талев, ЖС, 177. — Та нима лешоядите могат да говорят? — подигра ми се той. — За мен могат, понеже разбирам езика им. В. Радков, Избр. пр ХVІ (превод) [еа]. // Умея да схващам и осмислям характерните признаци на предмет или явление, защото го познавам много добре, отблизо. За нас трябва човек — добър стопанин. Да разбира езика на земята. Кр. Григоров, Н, 116. Дори дърветата, водите, камъните и тревите / не могат да ни кажат нищо, / защото не разбираме езика им, / а може би самите те са неми. Пл. Антонов, РМ [еа]. Разбирам езика на цветята.
9. Обикн. несв. Имам предвид, подразбирам (във 2 знач.). Ясно е следователно, че под „Млада Франция“ Левски разбираше Комуната. Г. Бакалов, Избр. пр, 102. — Кажете ми — със студена официалност продължих аз, — как да разбирам вашите думи, че никога досега не сте имали документи? А. Наковски, БС, 58. Юрдан разбираше под думата „оная“ дъщеря си. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 16. Самият Мавродиев в по-спокойна обстановка — разбирай: с пълен стомах! — сигурно би се удивил невероятно, че той, .., е могъл дори само в помислите си да лиши по този начин двайсет или трийсет души от може би единственото им лакомство. Г. Друмев, УКР, 30. С живота сме в разпра, / но ти не разбирай, / че мразя живота. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 15.
10. Прен. Разг. Изпитвам удоволствие от нещо, имам полза, облага от нещо. — Како Жело, да бяхме поседнали — каза Ганета. — Това слънце ще ни стопи. .. — Остава ни по един ред — каза Жела. По-добре още малко да потърпим, че да си разберем сетне от почивката. Г. Мишев, ЕП, 188-189. Понякога във фабриката оставаше дефектна продукция, която никой не искаше да купи дори на половин цена. Тогава чорбаджията правеше жест! Даваше възможност на момичетата да се „пооблекат“, да разберат, че и те са млади. М. Гръбчева, ВИН, 30.
11. Само несв. Разг. В съчет. с обстоят. за начин. Имам определено мнение, становище за нещо; схващам, преценявам. — Според тебе в България, като си има цар, няма народно управление? ... — Щом има цар, значи, царят качва, царят сваля, аз така го разбирам — сви рамене Петър. — А народа никой не го пита. Г. Караславов, ОХ, 468. За внимаване — съгласен съм с тебе. Ама толкова взех да „внимавам“ за още други работи, огън ще си докарам от Плиска!... Но — въздъхна Онегавон, — така разбирам за добре, така правя! Й. Вълчев, СКН, 39.
12. Прен. Само несв. Разг. В съчет. с т о в а, т у й и следв. същ. Признавам на някого или нещо ценни качества, които притежава, харесвам го, оценявам го високо. — Тука едно парче да имаш, — казваше Наке, като сочеше люлналите се жита, — това го разбирам имот... Кр. Григоров, Н, 41. Не е работа да си учен, да си доктор и не знам що. А да можеш да направиш нещо, да спечелиш, че покрай тебе и бедни хора да намерят хляб. Туй разбирам човек! Ив. Вазов, Съч. ХІV, 51. — Затуй трябва да слушате — изправи се в наполеоновска поза кметът. — Виж, сега държавата отпуща заеми, утре ще речат да ни направят ново школо, в други ден мост — туй разбирам аз управление. Хр. Радевски, Избр. пр ІІІ, 91. Държавна работа, че пак държавна работа! Служиш си, а хората те уважават, и заплатицата си върви... Ето, това разбирам аз живот! Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 155.
13. Само св. Разг. В пов. със следв. подч. изр. със съюз ч е. Имам предвид нещо и не го забравям; помня. Ако пък си пушач и се дразниш на съветите да намалиш или зарежеш цигарите, не отговаряй винаги с „това си е моят живот и ще правя с него каквото си искам“. Разбери, че хората около теб го правят, защото им е много важно твоите дробчета да са чисти. Кап., 2005, бр. 18 [еа]. Разбери, че обичам теб и майка повече от всичко и от всички на света. Д. Петрова, ВРУ (превод) [еа].
14. Непрех. Само несв. Разг. С предл. о т и следв. същ. Имам, притежавам умения да върша нещо, знания, усет за нещо, посочено от следващото съществително. Той е с техническо образование, обича си занаята, разбира от строеж. Г. Караславов, ПМ, 61. — Баща ти разбира от техника. Нали думаш, че работел в завод. В. Ченков, СНД, 181. Той разбираше от театър, даваше умни и компетентни оценки за играта на актьорите. Г. Караславов, Избр. съч. ІV, 342. Филип Македонски не е разбирал от геология, но е бил добър стратег. Г. Караславов, Избр. съч. ІV, 405. — Трябва да ви кажа, че аз малко разбирам от картини. О. Василев, Л, 60. Той е добър майстор, разбира си от работата.
15. Обикн. във 2 л. ед. и мн. с частица л и. Във въпрос или като вметната дума. За подчертаване, че се очаква положителен отговор, че нещо е осъзнато, възприето; ясно. — Разбрахте ли ме? — попита Шишко. — Да — отговори Мичкин. Д. Димов, Т, 614. — Па земи, че си нацапай лицето и дрехите с кръв, разбра ли? Ал. Константинов, БГ, 119. — От днес съм решил да не слушам вече никого, разбра ли? Елин Пелин, Съч. ІV, 133. — Той е член и ще се подчини на общото решение. Тук ние се събираме да живеем един нов живот, Тоше! Ние ще си бъдем и съдии, и адвокати, и апелация, и касация... Разбираш ли?... Ст. Даскалов, БМ, 25. Помни да кажеш на майка си, че дядо ти Хаджия ви дава кайсийки само за това, за да го не заборавяте и вие. Разбра ли ма сега? Л. Каравелов, Съч. ІІ, 14.
16. Само несв. Разг. Нежел. Само във 2 л. ед. сег. вр. с частица л и. Употребява се като вметната дума, обикн. за улеснение на изказа или за привличане на вниманието на събеседника. В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца. Ал. Константинов, БГ, 4. Че остави това, ама друга поразия: дохожда сутринта, разбираш ли, една жена, почуква на вратата. Аз — „слободно“! Ал. Константинов, БГ, 22. Ние, разбираш ли, не щем съдия! Ив. Вазов, Съч. VІ, 16. — Това е приказка, разбираш ли, — рече твърдо Благолажът. Елин Пелин, Съч. І, 9.
17. Диал. Получавам известие от някого, който е далече, с когото рядко имам връзка. Стрина Радовица току що беше получила писъмце от своя мил и жаден Кънчо, когото доста отдавна не беше разбирала. Т. Влайков, Съч. ІІ, 147. Оттогава и до днеска сѐ го разбират, сѐ казват хората, дето ходат там, за него; а той нищо, нищичко не е изпратил, ни голо много здраве. Т. Влайков, Съч. ІІ, 37. — Господ да го порази! Чумата да го тръшне тоз поганец! Почерни ни момичето, почерни го... — Разбирате ли я? — Как ще я разбираме, Драгота? Нито я пуща да дойде у нас, нито нас припуща да отидем при нея. Й. Йовков, СЛ, 47. разбирам се, разбера се І. Страд. от разбирам в 1-13 знач. ІІ. Възвр. от разбирам в 7 знач. — Корнелия, какво става с теб? Какво те измъчва? .. — .. Аз те моля, кажи ми истинската причина .. — Не знам! — отвърна сломено Корнелия. — Просто не се разбирам. Но то стана, откакто той се роди. П. Вежинов, БГ, 120. — И аз самият не се разбирах докрай. Два месеца се трових, че не мога да отида в балкана, .., а ето как се радвам — жив съм, и съм тук. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 19. — Вие разбирате ли се какво искате, та сте седнали нас да учите и вразумявате. ІІІ. Взаим. от разбирам в 7 знач. Двамата се гледат в очи и изведнъж се усмихват. Те се разбират добре. Й. Йовков, Разк. І, 27. Техните души се разбираха и обичаха мълчаливо. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 24. Хаджи Пени и Панайотка .. тъй се разбираха .., като че бяха деца на една и съща майка. Д. Немиров, Б, 163. — Двамата са все заедно и много се разбират. Ив. Мартинов, СНУ, 242.
РАЗБЍРА МИ СЕ несв., непрех. Обикн. в отриц. Произнасям, изказвам ясно нещо, така че се долавя смисълът на това, което казвам. Еньо стоеше зад тезгяха съвсем пиян, наливаше някому и говореше нещо, но езикът му се преплиташе и устата му се кривяха така грозно, че нищо не му се разбираше. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 149. — Аз намерих глухонемия на шосето. .. — Шегобийците си нямат работа — отвърна Керанов. — Нищо не му се разбира на човека. Д. Вълев, Ж, 86. Когато приказва думите ѝ просто се леят от устата — сякаш пее. И така недоизказано приятно слива думите с едно удължено и меко „р“, че понякога нищо не ѝ се разбира. П. Михайлов, МП, 28. — Ти си все такъв чуден, Прохоре, говориш така, че нищо не ти се разбира. Кажи що искаш от мен? Ст. Загорчинов, ДП, 467. Има хубава дикция и всичко, което говори, ѝ се разбира. Δ Разбира ви се какво искате, защото изложенията ви са простички.
РАЗБЍРАМ СЕ несв.; разбера̀ се св., непрех. 1. С предл. с. Живея в съгласие, имам яснота в отношенията с някого. Интересно е, че този изтънчен деликатен човек се е разбирал много добре с простите, обикновени хора. Душевната сложност не му е попречила да запази сърдечната простота в отношенията си с тях. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 152. С майка си Ленко по̀ се разбираше. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 324. — С моя съпруг невинаги се разбираме. Й. Попов, МДВ, 18. От всичките си братя аз най-много обичах Иван и с него най-добре се разбирахме. М. Гръбчева, ВИН, 403.
2. Обикн. с предл. с. Постигам съгласие по някакъв въпрос с някого; споразумявам се. След половин час ние се разбрахме по всички въпроси. Ем. Станев, ЯГ, 10. С дядо екзарха сме се разбрали — каквото давам за учебното дело, само той и аз си знаем. Д. Спространов, С, 83. — Нека се разберем — и Бенковият вуйчо вдигна заканително ръка, — ако искаш да останеш в моя дом, името на баща ти не искам и да чуя. Ал. Бабек, МЕ, 89. — Разбрахме се със сватовете да обявим годежа по Великден — отвърна вместо него дядо Атанас. Т. Харманджиев, Р, 26. Двамата балканджии се разбраха. Работата е нова и тежка и иска хора усталии. С. Северняк, ОНК, 34. — Ако Сърбия се разбере с Турция, тогава ние накъде? Ще вървим ли сами? Какво казва по това Народният войвода? Ст. Дичев, ЗС І, 233.
3. Ставам ясен. Работата най-сетне се разбра. Полицията търсела някакви джебчии. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 232. Всеки знае как бие една камбана на празник, как бие на умряло. Нея нощ камбаната биела на пияно, но това се разбира на другия ден. К. Видински, НСП, 8.
4. Само св. Разг. В пов. Възприемам това, което ми се говори, което ми се казва да правя, преставам да упорствам, да се инатя. З д р а в к а: — Горане, божичко!... (към Кося). Косьо, ти барем се разбери!... Г о р а н: — Ха, хайде, — ама по едно цветенце и по едно гроздче. Ц. Церковски, ТЗ, 158. „Немой, гърко, додевай ми / пак ти рекох, пак ти велям: / Разбери се — не се гърчи / ако сакаш, българи се!“ Ем. Георгиев, ЛСНБП [еа]. Разбери се и ще ти купя сладолед. Δ Разберете се и ме оставете на мира, деца.
5. Мога да говоря, да разговарям с някого, защото знам един език с него. И двамата сме доволни, че веднага нещо ни свързва: езика, на който ще се разберем. Кр. Белев, 3, 11. Окубо сан говореше руски език и двамата добре се разбирахме. Св. Минков, ПК, 4. Чужденците се разбират с бригадирците — тук има младежи, които знаят отлично френски, испански, руски, сръбски, немски. Г. Караславов, ПМ, 68. — Скитници, бездомници по чужди врати! — клатеше тя глава неодобрително. — Как ли сте се разбирали... Разбирали се. Отец Матей знаел всички езици, каквито имало по земята, а и Стефан доста разбирал румънски. Ст. Дичев, ЗС І, 256.
6. Само в З л. ед. и мн. Обикн. за думи, реч или обстоятелство — възприемам се лесно, без затруднения, с ясно значение съм. Един от офицерите попита откъде върви пътят и дядо Наум се залови да разказва, като постоянно сочеше с ръка. Но той беше все така разсеян и развълнуван, бъркаше се, противоречеше си и от всичко, което говореше, много малко се разбираше. Й. Йовков, Разк. І, 221. — Слушай, Манаки — обади се и Вулгарис, .. — Речите са хубаво нещо, но признай, че по-добре се разбират след вечеря. Ст. Дичев, ЗС І, 309. После има друго. То / някак мъчно се разбира. / Тръгват. Бият се. Защо? / Само хлябът ли ги сбира? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 125.
РАЗБЍРА СЕ несв.; разберѐ се св., безл. 1. Става ясно. От силното раздвижване на водата се разбираше, че хвърлят по нас тежки подводни бомби. П. Михайлов, МП, 24. Кашлица силна го дереше, нящо като треска го газеше, пък не треска — не разбираше се какво му е. Т. Влайков, Съч. ІІ, 55. Тук-там някой от множеството издигаше глас, но не се разбираше какво казва. Д. Добревски, БКН, 7-8. Той махаше с ръка и викаше. Отначало нищо не се разбираше. Й. Йовков, АМГ, 169. Ни думите се чуваха, ни кой кому ги отправяше се разбираше в бъркотията. Ст. Загорчинов, ДП, 261. И чуват се и глъч и препирни, / но нищо се от думи не разбира. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 199.
2. Само несв. Като вметната дума. За изразяване на увереност, сигурност в истинността на съобщението; то се знае, естествено. Уикенд, разбира се, е чужда дума и, доколкото зная, означава края на седмицата, прекарван приятно от поданиците на Нейно британско величество някъде сред природата. Г. Друмев, УКР, 3. Вълчицата беше разбрала, че леговището ѝ е открито и в никой случай нямаше да ги [кутретата] остави там, ако разбира се, можеше да ги приеме за свои деца. Ем. Станев, ЯГ, 78. Разбира се, жирафата и щъркелът като лекари вярваха само в науката и затова посрещнаха с насмешка думите на жабата. Св. Минков, ПК, 23. А той бе доста щедър — неговият баща. Когато беше пиян, разбира се. П. Вежинов, НБК, 50.
3. Само несв. Като частица. При отговор — за утвърждаване, потвърждаване на нещо, за изразяване на увереност, че нещо ще бъде изпълнено; да, естествено. — Милион! То са много пари, Величко! Ще дадеш, лели, и на вуйчо си Кирил малко да се поотплати, че е много задължнял и пропаднал... — Разбира се, татко... Елин Пелин, Съч. І, 57. — Татко бе .. мога ли да си поиграя с него [телето]? — Може, разбира се. Само внимавай да не те мушне. П. Незнакомов, МА, 8. Отивам по селата и ще правя застраховки. Няма да остана гладен. — Разбира се — каза Методи — стига да си здрав. Й. Йовков, ПГ, 9-10.
◊ Бъкел не разбирам