разлю̀бвам - първо лице, единствено число, сегашно време разлю̀бваш - второ лице, единствено число, сегашно време разлю̀бва - трето лице, единствено число, минало свършено време разлю̀бваме - първо лице, множествено число, сегашно време разлю̀бвате - второ лице, множествено число, сегашно време разлю̀бват - трето лице, множествено число, сегашно време разлю̀бвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разлю̀бвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разлю̀бвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разлю̀бваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разлю̀бваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разлю̀бвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разлю̀бвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разлю̀бващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разлю̀бващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разлю̀бващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разлю̀бваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разлю̀бващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разлю̀бващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разлю̀бващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разлю̀бващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разлю̀бващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разлю̀бвайки - деепричастие разлю̀бвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разлю̀бвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разлю̀бвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разлю̀бвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разлю̀бвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разлю̀бвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разлю̀бвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разлю̀бвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разлю̀бвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разлю̀бван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разлю̀бвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разлю̀бваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разлю̀бвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разлю̀бваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разлю̀бвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разлю̀бваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разлю̀бвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разлю̀бваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗЛЮ̀БВАМ, -аш, несв.; разлю̀бя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Преставам да обичам (в 1 знач.) някого, да съм влюбен в някого. Противоп. обиквам, залюбвам, влюбвам се. Ако има нещо общочовешко, нещо свойствено на човешката природа, то е стремежът към щастие — и когато любят, и когато разлюбват; и когато градят, и когато рушат .., хората търсят едно: щастие. С, 2006, бр. 4768 [еа]. И тая сила и сдържаност — у никого не съм ги срещала. Такива хора обикнат ли, никога не разлюбват. В. Андреев, ПР, 177. Знае се, че човешката привързаност е кратка. Но никой — когато разлюби — не си признава, че същият закон важи и за отсрещната страна; всеки мисли, че продължават да го обичат както преди. В. Мутафчиева, СД 1992 [еа]. — Добра, слушайте, за да разлюби човекът ви оная, която люби, накарайте го да се влюби в друга. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 110. Хубава йе Тодарица, / .. / Кога нея доведохме, / през село, джанъм, преведохме, / видяха ни ергенете, / .. / разлюбиха любовници. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 163.Виж повече2. Преставам да обичам (в З знач.) нещо или някого, да изпитвам силна привързаност или възхищение, преклонение пред нещо, някого. Противоп. обиквам, залюбвам. Грозните явления .. са всеки ден пред очите на всички и гибелното им въздействие .. днес могат да го не видят само ония, които са разлюбили отечеството си в душата си. К. Величков, ПССъч. VIII, 144. Много идоли в живота / любих и разлюбих. Ив. Вазов, Съч. I, 132. Още крачка — и ето го края! — / Извървяна е тя, извървяна / .. / Много мили неща аз разлюбих, / дори погледа кротък на мама. П. Пенев, КНО [еа]. А той ме върна / .. / при земята родна, / която бях разлюбил. МПр, 2002, кн. 2, 5-32.
3. Преставам да обичам (в 4 знач.), да харесвам нещо, да имам предпочитание към нещо и желание да му посветя сили, време. Противоп. обиквам, залюбвам. Той [Златев] не обичаше веселите компании, беше се отучил да се смее и беше разлюбил оня живот, който все още така много се харесваше на Златева. Х. Русев, ПС, 114. Политиката донесе много повече разочарования, отколкото надежди. Кумири рухнаха, но не обедняваха, .., мнозина набързо разлюбиха политиката .. и се прехвърлиха в търговията. Г. Данаилов, ЗР [еа].
4. Диал. Правя двама души да престанат да се обичат, да са влюбени един в друг. Да съм малко по-висока, / .. / още малко чернойочка, / .. / влюбени бих разлюбила, / женени бих разженила. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49. Рано рани малка мома, / .. / и са с бяло пременила / .. / Пък йотиде .. / долу, долу на хорото, / .. / Годените разгодила, / залюбените разлюбила. Нар. пес., СбВСт, 598. разлюбвам се, разлюбя се I. Страд. от разлюбвам. II. Взаим. от разлюбвам в 1 знач. Хората се влюбват естествено и естествено се разлюбват, не ти ли се струва, че е глупаво да се тъжи и да се насилват нещата? Г. Крумов, Т, 76. Днес .. имах едно дело. Мъж и жена, млади хора, .., но ... разлюбили се. Тя тръгнала с някакъв, той с друга ... и разтурили семейството. Г. Крънзов, Избр. п, 45.
— Друга (диал.) форма: р а з л ѝ б в а м.