залю̀бвам - първо лице, единствено число, сегашно време залю̀бваш - второ лице, единствено число, сегашно време залю̀бва - трето лице, единствено число, минало свършено време залю̀бваме - първо лице, множествено число, сегашно време залю̀бвате - второ лице, множествено число, сегашно време залю̀бват - трето лице, множествено число, сегашно време залю̀бвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време залю̀бвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време залю̀бвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време залю̀бваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време залю̀бваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време залю̀бвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение залю̀бвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение залю̀бващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залю̀бващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие залю̀бващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие залю̀бваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залю̀бващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие залю̀бващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залю̀бващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие залю̀бващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие залю̀бващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие залю̀бвайки - деепричастие залю̀бвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие залю̀бвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие залю̀бвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие залю̀бвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие залю̀бвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие залю̀бвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие залю̀бвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие залю̀бвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие залю̀бвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие залю̀бван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие залю̀бвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие залю̀бваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие залю̀бвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие залю̀бваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие залю̀бвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие залю̀бваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие залю̀бвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие залю̀бваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАЛЮ̀БВАМ, -аш, несв.; залю̀бя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Изпитвам чувство на любов към лице от другия пол; влюбвам се, обиквам. Искаше сама да си избере мъж, да го залюби от сърце. К. Петканов, ОБ, 76. – Аз щом те видях, и те залюбих – каза стражарят. Елин Пелин, Съч. II, 47. Жал ми е за теб, Севдано! За тебе – сирота, че мене – халосника залюби! Ц. Церковски, ТЗ, 161. Залюбил е млади Камен / Цена хубавица / и за Цена сè милее / негова душица. Ив. Вазов, Съч. IV, 5.Виж повече2. Разш. Изпитвам чувство на възхищение, обич и всеотдайност към нещо или някого; влюбвам се, обиквам. Чужденците с тъга напускат София, която са успели да залюбят, и покрай нея – България. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 137. В града той [Елин Пелин] е един пришелец. Ако се е отдалечил от селото, то е за да го залюби още повече. К. Величков, ПССъч. VIII, 189. Той не можеше да се примири, че Еленко – предателят, ненавистният подлец, може искрено да залюби опасното и славно дело, което до снощи искаше да оклевети и смаже. П. Стъпов, ЖСН, 250. залюбвам се, залюбя се I. Страд. от залюбвам. II. Взаим. от залюбвам в 1 знач. Така са се двама сговорили, / сговорили още залюбили / майстор Манол и бяла Айкуна. А. Разцветников, Ст, 206.
ЗАЛЮ̀БВАМ СЕ несв.; залю̀бя се св., непрех. Остар. Обикн. с предл. в, с. Залюбвам. В Русе се залюби в Драга. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 30. Лош е – щом види жена, изведнъж се залюбва. Г. Райчев, Избр. съч. I, 204. Той се залюбва и тъкмо десет години наред пастри и къта, та чак тогава въвожда вкъщи и пригръща до сърце своята избраница. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 158. Любица, прекрасна и в разцвета на младост и жизненост, бе се залюбила с тоя младеж. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 78. Търговецът забележи, че Найден се залюби в книги и вестници, които той дълбоко мразеше в Бяла черква. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 20.
– Друга (остар. и диал.) форма: залѝбвам.