разпорѐдба - единствено число, нечленувано
разпорѐдбата - единствено число, членувано
разпорѐдби - множествено число, нечленувано
разпорѐдбите - множествено число, членувано
1 наредба - постановление - указ - разпореждане - разпоредба - декрет - едикт
2 нареждане - разпореждане - разпоредба - заповед - команда - ултиматум (книж.) - императив (книж.)
3 нареждане - наредба - разпореждане - разпоредба
РАЗПОРЀДБА1 ж. 1. Адм. Указание, нареждане2, изискване със задължителен характер в закон, устав, правилник, наредба2 и под.; предписание, прескрипция. Законът за съдебната власт от 1994 г. въведе разпоредба (чл. 102, ал. З), според която „Съдиите и прокурорите заседават в тоги“. ЮС, 1999, кн. 2 [еа].